New song/Нова песен – Sugar

Здравейте!

Надявам се да сте имали един чудесен юли месец, който Ви е донесъл само хубави моменти и солени целувки.

Аз се завръщам с нова песен, която записах и бързам да ви я споделя!

Никога не съм била особено голям фен на кънтри музиката.

Още по малко, че някога ще запиша песен на кънтри изпълнителка. Попаданх на Maren Morris в началото на тази година и бях много изненадана да открия, че нейният модерен начин на поднасяне на този стил много ми допада.

Двете с нея сме доста различни като гласове и не бях сигурна какво ще се получи, но ето, че се реших да запиша любимата си песен, от нейния самостоятелен албум „Hero” и се надявам да Ви хареса!

Това е нещо малко по-различно от нещата, които съм правила до сега. Обикновено винаги везните се накланят в полза на по – лирични и баладични песни, поради естеството на гласа ми.

Наскоро ме упрекнаха, че записвам прекалено НЕ популярни песни, които няма кой да слуша и хареса, но аз все още държа на своето мнение и вкус и смятам да записвам само неща, които наистина са ме грабнали и обичам. Ако се харесат и на Вас ще съм щастлива!

Аз продължавам да търся себе си и стила си в морето от мелодии и гласове с надеждата, че и аз ще допринеса скоро с мои песни в тази необятна Вселена наречена музика!

Приятно слушане!

                         https://www.youtube.com/watch?v=o2qqu0FrBR8&feature=youtu.be

Marren-Morris-river

My song

Hey!

Long time no see!

Пиша Ви с кратко съобщение/молба .

Ще избегна съвсем деликатно темата, защо съм толкова несериозна с блога и канала в YouTube и ще пристъпя направо към съобщението.

Ъъъ, не. Всъщност…първо ще Ви кажа няколко други работи.Как така ще пристъпвам направо към същността на този пост? Това не е нормално за мен.

С изключително удивление и изненада откривам, че едно от клипчетата ми посветено на уроците по пеене има 3,700 гледания!

https://www.youtube.com/watch?v=1A6YEFbyExY&t=2s

Благодаря!

Знам колко от Вас се чувстват притиснати от житейски ситуации и несигурност в себе си, които им пречат да покажат глава над водата и да изразят таланта си пред публика. Те ли пречат наистина или самите ние си пречим?

Зная колко от Вас търсят обучение и информация на достъпен език.

За това съществува този блог.

Но, не е изненада, колко много от Вас искат да пеят и желаят да се развиват, но няма къде и кой да им подаде ръка. За това гледат подобни клипчета или четат блогове.

В този ред на мисли… Съвсем скоро ще направя нов клип, надявам се с малко по-добро качество, за да продължите по пътя на развитието си и да научите още неща.

Някой да има камера или подходяща техника, за да заснема клипа? Мерси. Обадете ми се.

Преди няколко дни написах това във Facebook:

Screenshot_2

Имам предвид an actual song. Песен. С куплети, припев и текст и мелодия.. Търся тази песен.

Търся някой, който да ме вдъхнови, да ми даде идеи, за да я напиша или да я създаде за мен…Защо не?

Преди пишех текстове и си съчинявах мелодии.Имам няколко записани авторски песни с акъла на едно 16-годишно момиче. Сега обаче имам друг акъл и съм много, ама много по-несигурна в себе си.

Не мисля, че бих могла да покажа нещо на света, създадено от мен. Само при тази мисъл ми избухва главата. Такава интимност! По-голяма дори от пеенето. Едва ли ще е достатъчно добро. За сега.

Но, докато чакам момента, в който ще почна отново да пиша… мисля да се обърна към Вас.

Преди няколко дни с мен се свърза един читател на блога, любител на музиката. Тя ми напомни, че има много, много талантливи хора, които като мен, търсят нещо или чакат онзи перфектен момент, в който почва да вали най-проливният дъжд и асфалта под него си отдъхва.

И деня олеква. И тогава съчиняват поредното непрочетено от никого ситхотворение. Или от дъжда се ражда най-прекрасната мелодия, която никой друг не чува.

Обръщам се към тях с молба да ми помогнат да намеря тази песен, която си поисках онзи ден. За която си мечтая отдавна. Моята песен.

Нашата песен?

Пратете ми вашите стихове, вашите мелодии ако мислите, че моя глас е достоен да ги изпее.

Нека направим най-накрая това, за което сме мечтали дълго време. Заедно бихме могли да създадем най-прекрасната песен посветена на проливните дъждове на май или посветена на любимия ми ритуал – да си пия кафето в неделя, под завивката.

Надявам се, че точно този, който е написал моята песен чете това.

Чакам те! И аз ще помогна!

Пращайте текстове и музика или идеи тук: zlatanova_eli@abv.bg

Ах, как хубаво може да стане!

tumblr_static_tumblr_static_32wkb9mdhhogok4c0o0088csw_640

Накрая завършвам със снимка на този индивид. Една уж зряла жена, с лека обсесия към това момче съм аз. И към новия му албум.

Знаете ме мен, че си падам по любови, сантименти тра ла ла … дрън дрън. И по поп-музика.

Защо Harry Styles има общо с този пост.

Макар да не ви се вярва това момче, до скоро не е можело да свири на китара. Уменията му по пиано са оскъдни (като моите).  Разбира се, член е на една от най-изветсните поп банди в света и е милиардер, но да не се отплесвам от темата.

Та, това момче е автор на всичките си песни в новия му албум. Мелодиите и текстовете са излезли от неговата глава, а половината певци в света (Ariana Grande, Michael Buble),  които творят в най-популярният стил пеят песни, които той е създал за тях. Без да може да свири на инструмент или да познава нотите например. Just saying…

If he can… we can! We just need his money.

Очаквам Ви!

Еле

Фаворити Лято 2016

“I used to often say to myself – I am being paid to do something that I enjoy doing and I would do it for free, because it just felt so good. Because that music… you know, I get carried away in it.”

Здравейте приятели!

Пиша поста “Фаворити на лято 2016“ с онова особено чувство в корема: „Скоро съм на училище“! Точно в края на лятото и точно днес, когато е толкова мрачно и студено ме обзема паника, че може би наистина утре съм на даскало. Но, не. Само на работа съм. Сега вече съм наясно, че всъщност училището не приключва в 12 клас. Припомням си бързо този факт и се успокоявам.

Може би не знаете това за мен, но всъщност аз съм човек който мрази лятото. Да, правилно прочетохте.Последните години винаги изпадах в дупки и кризи през топлите месеци, което включваше лежане по цял ден и постоянно зяпане в тавана. Е, за моя изненада това лято всъщност се оказа едно от най-хубавите, които съм имала през последните години. Може би това е причината за странното чувство в корема!

В последният ми пост ви представих новият ми кавър

Ето и линк, ако не сте го чули:

Благодаря Ви за добрите отзиви! Не можете да си представите колко е хубаво, когато получиш хубави думи за труда си, особено ако държиш толкова много на това, което правиш.

Сега продължавам с любимите ми неща от последните няколко седмици. Предупреждавам, че поста ще е дълъг, но пък изпълнен само с хубава енергия и любов! Така е, когато лятото е прекрасно!

Музика

Лятото премина под звука на Бионсе, което не е изненада за никого, но сега ще обърна внимание на един също така стойностен проект, който ми направи огромно впечатление. Скоро не бях виждала такова нещо на поп сцената и мисля, че си заслужава да ги спомена. Говоря за Todrick Hall и неговият трети самостоятелен албум Straight Outta Oz.

Албумът е една лична изповед за живота на млад човек, който се бори с хомофобията и расизмът, който се бори с предразсъдъците, с тъпите хитове еднодневки, със суетата и с желанието на обществото да те задуши и смачка ако си малко по-различен от останалите. Целият албум се развива сякаш в страната Оз и навсякъде срещаш познатите герои – Плашилото, Дороти, Тото, Тенекиения човек и Страхливия лъв. Всеки човек може да бъде в една или във всички тези роли през живота си. И всеки търси нещо – сърце, смелост, любов. Смятам, че Тодрик се е справил чудесно с целия проект. А много ми харесват и гостите в албума му – моята любима Никол Шерцингер, Амбър Райли („Glee”), Пентатоникс, както и някои актьори, които също пеят зверски добре.

Това са любимите ми песни, които ме трогнаха (наистина това е най-подходящата дума). Особено, тези с Амбър, в които тя пее от името на майката на Тодрик. Малко си поревах.Какво да се прави.Такава съм.

Песните с Амбър:

С Никол: https://www.youtube.com/watch?v=ccJF_g72Tho

И любимата ми: https://www.youtube.com/watch?v=8WBAinat0pA

Гледате ли “Qantico”? 😉

https://www.youtube.com/watch?v=7cKa7IsPWKk 

ВИЕНА

20160713_120211.jpg

Да, да, да! Хиляди пъти Да на Виена! Моята лятна авантюра.Моята любов завинаги.

Всеки, който следи социалните ми мрежи вече сигурно му е писнало да гледа снимки от там. Аз имам около 400 снимки, така, че се извинявам предварително, но такова пътуване трябва да бъде споделено с целия свят. Особено, когато ме е направило толкова щастлива. И снимките скоро няма да спрат.

Виена беше моя мечта от много време. Последната година се правеха планове за екскурзия, събираха се пари много отговорно. Накрая се купиха билети, но… не успяхме да заминем. Все пак няколко месеца по-късно, два дни преди рождения ми ден, се качих на самолет за първи път и смело пристъпих към осъществяването на мечтата си. Знам, че много хора всекидневно пътуват из света и ходят на всякакви магически и прекрасни кътчета, но за мен Виена донесе много повече от спомени. Това пътуване ми помогна да преодолея своите собствени бариери, да се осмеля да живея пълноценно и истински, да се изправя срещу своите страхове и да победя. През последните 10 години бях ограничила пътуванията си и дори едно обикновено качване на автобус за мен беше препятствие, което не можех да преодолея. Живеех в една друга Вселена, много самотна и тъжна, много жестока и ограничаваща, но това е тема на друг разговор, който все още не съм готова да проведа с вас. Виена ми показа, че мога. Мога бе, мамка му!

IMG_2504.JPG

А какво видях там ли? Можете да видите и вие в Инстаграм (@elicazlatanova). Постоянно публикувам снимки от невероятните местенца, на които бях, от храната, която хапвах и ароматните кафета, които изпих. IMG_2429.JPG

Някои казвали, че в този град е скучно! Не зная какви са тези хора и не искам да ги познавам!Това място е толкова артистично и красиво и чаровно, че искам пак и пак и пак да отида до Албертина, да се разходя из градините на Шонбрун, да пийна от най-яката бира в „1516“ (http://www.1516brewingcompany.com/)  и да се почерпя едно Ирландско кафе с уиски. Ммммм … Да си поговоря с пандите в зоопарка и да поиграя с котарака, който живее в клетката на слона…

Очаквах, че ще ми хареса, но не вярвах толкова много да заобичам това място.20160714_142703.jpg

Наскоро чух една девойка да споделя своя лична философия, която мисля, че би било прекрасно всички да изповядвахме. Когато ни се случва нещо прекрасно да казваме на Бог или на това, в което вярваме, че ни помага и пази: Thank you. More please!

IMG_2556.JPG

Благодарна съм! Благодаря за прекрасните 5 дни във Виена. Още моля!

Книги 

Две книги много ми повлияха това лято. Тематиката е особена и не бих се заела да разсъждавам над нея в блога. И двете книги са писани от психолози и са ми препоръчани от терапевт с думите: Всеки трябва да ги прочете!

Определено разбрах защо. Прочетох ги и останах с отворена уста и събудено съзнание и ум!

Повлияха ми и ще споделя с вас.

Първата се казва: „Оковите на майчината любов“ от Анатолий Некрасов. В нета ги има под раздел: Разумна психология. Ха-ха

От самото заглавие може да разберете за какво става дума. След като прочетете книгата има няколко варианта. Или да си кажете: „Това го знаех, но сега виждам още по-ясно“ или „Никога не съм възприемал нещата така и съм изненадан, но ще се замисля по тези въпроси”. Трети вариант е да не успеете да прочетете и две страници и да я хвърлите в някой ъгъл. Значи тази книга.. се отнася за вас и няма хич да ви е приятно. Но препоръчвам всяка жена и всеки син да си направи труда да прочете тази кратка книжка. Заслужава си мисловното напъване.

Другата книга е малко по-тегава за четене, малко по-сложна за възприемане, но също така въздействаща и отваряща очите на просветлението. Казва се “Под сянката на Сатурн”-Раняване и лекуване на мъжката душа.

Да си призная никога не съм познавала добре другия пол. Не съм ги разбирала и не съм искала. Някак ми е било непосилно да пречупя нещата през тяхната гледна точка и да се опитам да “видя” света им по-ясно. Тази книга е колкото за мъжете, толкова и за жените. Много се радвам, че я прочетох и най-накрая разбрах някои неща. Джеймс Холис e доктор по философия и автор на книгата. Най-много ме впечатли идеята за трите w -та в живота на мъжете – война, тревога, работа (work, war, worry).

Четете ли списание “Знание”? Може би сега хващам последния влак, но наскоро го открих е супер интересно. Хвърлете му един поглед.

Сериал: Penny Dreadful

penny-dreadful-season-2-featurette-eva-green-josh-hartnett

Първо, да отбележа, че в този сериал участва мое увлечение от тийн годините Джош Хартнет. Ах, Джошка. Ах, Хартнет. Естествено, не знам колко години, след „40 дни и 40 нощи“ този мъж е още по-привлекателен и за радост още по-талантлив. Целия каст на този сериал е брилянтен. Нямам думи, с които да ви опиша колко съм впечатлена. А да не говорим колко ненавиждам страшни филми, ужаси и подобни. Това си е един психотрилър, а абсолютен фаворит ми е Ева Грийн, която ми „отнесе главата“ с играта си. Абсолютен шедьовър! Сценари, костюми, игра… Отличен!

p12733217_b_v8_aa Психо викам.

Определено е много ама много психо. Повече психо, отколкото каквото и да е друго. Да не кажете, че не съм ви предупредила. Сериалът е завършен, което е яко, защото няма опасност да стане на боза, както се случва след определен брой сезони.

Разни Безобразни

Сега, преди някои мъже да скочат ще кажа: Обичам ви мъже, успокойте се. Тука няма някакъв заговор, който цели да ви унищожи, унижи и превземе. Ще говоря по тема много болезнена и неразбираема за мъжкия пол. Малко феминизъм ще посея сега, внимавайте.

Напоследък много ме интересува тази тема и историята на жените, та имам да предложа на вашето внимание следният филм на английски:

|She is beautiful when she’s angry|

И вижте само какво заглавие! Ако ви интересува – бум! Пускайте и се запознайте с жените извоювали свободата ни и правата ни. Луди, борбени, смели и велики. You go girl!

2015-12-28-1451345696-3530707-464e1e54d65ce275_10520150_920802287946427_620205038_n-xxxlarge

За нашите баби, майки или дори сестри това стихотворение е реалност и сега. Дори за мен и приятелките ми. Чух го във филма и се смях дълго и тъжно на простичките и верни думички:

This is a poem for a woman doing dishes.
This is a poem for a woman doing dishes.
It must be repeated.
It must be repeated,
again and again,
again and again,
because the woman doing dishes
because the woman doing dishes
has trouble hearing
has trouble hearing.

And this is another poem for a woman
cleaning the floor
who cannot hear at all.
Let us have a moment of silence
for a woman who cleans the floor.
And here is one more poem
for the woman at home
with children.
You never see her at night.
Stare at an empty place and imagine her there,
the woman with children
because she cannot be here to speak
for herself,
and listen
to what you think
she might say.

Susan Griffin

И дет’ се вика, запомнете онази реплика от рекламата : Ти не си миялна машина! хихихи

Snapchat

screenshot_1

My new obsession.
Това е новата ми мания и макар, че ОТНОВО съм late to the party супер много ме кефи! За съжаление имам само един приятел, който ми гледа клиповете. Защо нямате Снапчат? Хайде да бъдем приятели в Снап-а!
Защото си правя клипове и сама си ги гледам после. Така не е интересно!
Потърсете ме там:eleezlatanova

Край

Послепис

Морето

Тихо –

както вали.

Тихо –

както боли.

Тихо.

Тихо.

Тихо –

снежинките засипаха сърцето ми.

Сърцето ми, по-пусто от градините

на София, напълно изоставени

от скитници, мечтатели и влюбени

(Умираше засипано сърцето ми.)

И моята носталгия единствено

ме стопляше със детските си хълбоци

и викаше насреща ми: приятелю,

не вярвай, че морето е измислица.

Морето съществува – и достатъчна

е вярата ти в някакво приятелство,

за да израсне бавно пред очите ти.

 

Морето се изправи пред очите ми.

Водата му със гъвкаво движение

се чупеше в кристалите на пясъка.

Дълбоко утаени, цветовете му

очакваха нетърпеливо слънцето.

Изнемощели лягаха делфините

в прегръдките на хладните течения

и сенките им падаха стремително

над рибите… И рибите се плашеха.

И рибите живееха… И някъде

из дъното – сарматско – на душата ми

изплуваха най-смътните ми спомени…

…Хрилете ми изгаряха от въздуха.

И перките ми блъскаха дърветата.

И люспите ми падаха по пясъка

хилядолетия преди сълзите ми…

О, рибите живееха… Не бързайте.

Не тръгвайте по стъпките ни в пясъка.

По стъпките ни към небето – нашата

съдба на ужасени победители…

Не знаете вий колко е мъчително

и колко е опасно – да се връщате

отново към морето си – потресени,

че в себе си морето не намирате.

Морето ни (О, загубо) във себе си

ний първо го убиваме… Не бързайте,

лъчисти вий – нежни, да излизате.

Не знаете вий – откъде ще знаете

жестоката ни нужда да обичаме…

И колко ни е трудно да обичаме

не знаете вий… Мисля си понякога,

че любовта е чувство към морето ни –

бездънното, най-синьото, безкрайното,

в което ний преди сме съществували.

Навярно ни е било много хубаво,

когато непрекъснато сме плували.

И затова след всички перипетии,

които сме преминали – единствено

любовното ни чувство е останало –

ний винаги се влюбваме в някого.

Обичаме ли – носиме телата си

с космическата лекота на рибите.

И откъде е странното мълчание

на влюбените? Откъде е странната

и хармонична пластика – над думите?

(Над думите с които ний отчаяно,

заместихме езика на очите си…)

…Как искаме ний вечно да обичаме,

но толкова е трудно да обичаме –

до края да се радваме на себе си.

Аз няма да говоря за казармите,

парадите, казармите, убийствата –

ще премълча военното безумие,

защото ще умра от отвращение.

Аз ще възпея святото мълчание

на влюбените… Скока им над Думите.

Езика на телата – и в очите им.

Дълбокото им сродство със делфините.

 

Морето се отдръпна пред очите ми.

На дъното му се усмихва лятото.

Случайното докосване на хората

отекваше дълбоко във сърцето ми.

А хората се качваха в трамваите

и влизаха – разменяха си поздрави.

Отърваха с усмивки от косите си,

лицата си, ръцете си, палтата си,

безпомощните люспи на снежинките…

И светеха за Някого очите им.

И светеха за Някого лицата им.

И светеха за Някого ръцете им

тихо –

както вали.

Тихо.

Тихо.

Тихо.

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=188&WorkID=9744&Level=1

New cover:Lick my lips

-katharine-mcphee-lick-my-lips-music-video-single-promo-pics_3

Здравейте!

Най-накрая направих нов запис и бързам да ви го споделя. Това е най-любимото ми нещо и винаги много се вълнувам. Естествено това се случи при Мирослав Маринов, където записвам от шест годишна.

Няма нищо по-приятно за мен от работата ми по някоя песен.  Хващаш я, почваш да човръкаш в нея, да я анализираш, да я прекрояваш като рокля, която да ти пасне „по мярка“. Правя и литературен анализ. Дисекция.  И след това работя, работя, работя.  Това важи особено за кавърите.

Песента „Lick my lips“, която записах слушам вече 1 година постоянно. Обичам я, както и самата изпълнителка. Весела, закачлива песен, идеална за лятото и за танцуване. Мисля, че непрекъснатото и слушане ми повлия и не успях съвсем да я разчупя и направя моя, но защо да развалям нещо, което е толкова хубаво?

Katharine-McPhee-Lick-My-Lips-2015-1200x1200

 

Моята „цака“ при записване на кавъри е това, че никога не правя популярни песни. Казвала съм го неведнъж. Така много по-лесно би достигнала до хората, без да бъде сравнявана с оригинала. Също никога не се опитвам да доказвам колко невероятно пея. Няма на кого и защо. Правя записа за себе си и защото обичам самата песен.  Ясно е, че не популярността е целта ми, ако беше подходът ми би бил коренно различен.

Записвам песни, които ми говорят и ме изпълват цялата с чувства. 

Хората, които творят често са изпълнени с много несигурност. Дори и тези, които изглеждат супер уверени и със самочувствие.  Винаги има една мъничка мисъл, издайница, която си прави тесни пътечки в подсъзнанието ти и те кара да се съмняваш в себе си.  Творците са доста крехки същества.  Дали съм достатъчно добър? Това често се питаме.

Дали този кавър е „достатъчно добър“ по някакви неписани критерии, по които оценяват хората… не знам. Знам само, че го направих с любов и старание и се надявам да ви хареса!

 

 

Bye! ❤

Ele

So..Let’s be clear!

……..Или малко информация за това, което мога да направя за Вас през сайта.

Напоследък получавам различни запитвания по мейл. Съвсем откровено заявявам, че не отговарям на всички. Написани неграмотно мейли, ясно показващи, че отсрещната страна няма представа за какво говори ще бъдат изтрити незабавно.

dont-waste-my-time

Ако искате да се свържете с мен за уроци или консултация през социалните мрежи, блогът ми или мейл,  моля следвайте следните указания.

За консултации през блога:

  • Напишете ми мейл, в който добавете кратка информация за себе си : години, образование, предишен опит като певец (ако има такъв) и причината, подтикнала Ви да ме потърсите.
  • Обяснете ми какво искате да постигнете, тоест имате ли конкретна цел? Пеенето просто хоби ли е?
  • След като ви върна обратен отговор направете запис на гласа си. Може да бъде и акапела, може и с музикален съпровод.  Не избирайте трудна песен, освен ако не готвите конкретна такава.
  • Консултацията се развива в рамките на 10 мейла. Не очаквайте, че ще ви преподавам безплатно и от разстояние. И двете страни губят така.
  • Бъдете подготвени. Преди да ми пишете убедете се, че сте прочели всички уроци в блога.
  • Не ми задавайте въпроса „Ставам ли или не ставам”. Не бих направила заключение, когато не съм ви чула на живо, а и ако вие сами не можете да отговорите, то значи трябва да преосмислите някои неща за себе си.

Уроци:

Преподавам САМО  в София. Не се свързвайте с мен, ако сте несериозни. Няма смисъл да си губим времето. Предпочитам да работя с човек, който няма никакъв опит, отколкото с такъв, който е пее страхотно, но няма характер.

2bea74b22fac465a255218a11b09991e

 

Благодаря!

 

 

Да пееш в любителска група / “СЕНС”

Реших да напиша пост по тази тема, тъй като я чувствам страшно близка до себе си. 12 години от моят живот са преминали в група и смея да твърдя, че съм натрупала доста познания в тази област. Знам, че има много деца и тийнейджъри, които си мечтаят да имат своя група или да участват в такава и този пост е именно за тях.

Можете ли сами да си направите група? Ще ви разкажа какво се случи на мен.

Ще ви разкажа за извървения път накратко и ще се опитам да ви дам съвети, които вие приемете, но правете само това, което чувствате, че е правилно. Все пак времето, в което аз работех с група отдавна е минало и хората сега са много по-различни.

Ще наблегна на работата ми във втората група, защото тогава творяхме и бяхме в нещата много по-осъзнато и въпреки, че в заглавието има думата любителска, мога да твърдя, че правехме всичко възможно да бъдем нещо повече от просто хоби-певци. Ух, че тъпо звучи това! Но много хора започват с тази идея: да е просто хоби.

След като завърших 7 клас и се преместих в гимназия някак вече не можех да се вписвам в тематиката на детската вокална група. Започна да ме хваща срам да пея детските песнички, а и преместването ми в друго училище не позволяваше да бъда така активна в училищна група, тъй като вече не бях ученичка в самото училище.

Заедно с моите приятелки, с които пеехме МНОГО години в ВГ“Калпазани“ заедно решихме, че не можем просто ей така да оставим музиката. Макар, че повечето от тях нямаха намерение да продължават да се занимават сериозно с музика, това не попречи да предложим на нашата учителка да направим втора група подходяща за нашата възраст. Тя веднага се съгласи разбира се.

Така създадохме „Сенс“. Първата ни песен „Прозрачно“ е моята най-най-най-любима песен написана от сестра ми. Тя винаги ще е на сърцето ми и често съм си мислила да я запиша отново. Но, едва ли…

Имаме няколко записани песни с момичетата от „Сенс“, имаме самостоятелни концерти, имаме и едно първо място на конкурс във Варна.

10398482_1052348627704_6629074_n

Работата с група, било то и училищна, било то любителска е от изключително значение за един изпълнител. Дава му много знания и умения, които не могат да бъдат придобити никъде другаде.

Да започнем с най-важното: на сцената си сред приятели, с които сте толкова близки, че самото преживяване придобива много голяма стойност за теб. То се превръща в скъп спомен и разбира се достигнат връх, който може да споделиш с другите. Умението да работиш с други хора е важно не само за изпълнителите, които ще работят с различни музиканти, певци и всякакви хора от тези среди, но и за тези, които в бъдеще ще бъдат учители, аптекари ( хо-хо <3), мениджъри и какво ли още не. Добрия усет и преценка към хората съм придобила благодарение на годините прекарани с тези момичета и нашата учителка.

Това да можеш да споделиш сцената с някой друг, а не постоянно да се самоизтъкваш калява характера и според мен е огромен плюс. Голямото его на сцената може по-скоро да отблъсне публиката и хората, с които ще работиш, отколкото да ти спечели нещо.

Когато пееш/свириш с някой друг винаги имаш подкрепа. Винаги можеш да разчиташ на хората около теб ако нещо се обърка, а нещо може да се обърка постоянно: да ти спре микрофона, да си забравиш текста или партията, да забравиш да влезе на точното място, трудна публика (Здравей, Кюстендил).. и какво ли не още. Ако те замерват с домати, поне ще имаш човек, с когото да споделиш момента, а след време да се смеете заедно. Ако ти падне декор на главата, то ще падне на шест и ще поемете тежестта заедно.

Всичко може да се обърка на сцената, но когато до теб има приятел е по-лесно да овладееш създалата се ситуация. Нима не е така и в живота? Ако имаш прекрасен екип, на който разчиташ всичко се случва с по-голяма лекота и напрежението се разделя по равно.

След като бях приета в НБУ имаше период, в който се чувствах много сама. Липсваха ми моите момичета от „Сенс“.

1

Друго предимство е, това, че се научаваш да пееш партии или да пееш на гласове. Така ги наричаме в групата – 1 глас, 2 глас и т.н. Не мисля, че има нужда да казвам алти, сопрани. Няма защо да си усложняваме живота сега нали? Това е един голям кеф!И сериозно предимство почти навсякъде, където и да пожелаеш да се развиваш музикално. Да можеш да пееш своя глас, докато хората около теб пеят друг развива слуха и музикалността ти като цяло. Това е много полезно ако после се занимаваш с джаз импровизации например. Няма значение дали пееш или свириш на пиано.

Да работиш с хора и да споделяте една цел те възпитава да бъдеш точен, да бъдеш коректен и отговорен към себе си и останалите, а това са желани качества за всяка професия. Така, че музиката помага във всичко! Да не говорим за това, че дори да нямате намерение да правите от детето си музикант, то групата ще му даде едно поле за изява, в което да може да разива въображението си, да танцува, да се забавлява, да твори. А това е важно за ВСЕКИ ЕДИН ОТ НАС, независимо на каква възраст сме. Сигурна съм, че за много хора преминали през школата на вокална или друга група, най-хубавия и ефикасен начин да разтоварят след тежък ден е да си пуснат любима песен и просто да подивеят и повикат малко на нея. А може и да си поплачат. После се чувстваш пречистен.

Да можеш да изразяваш себе си на всяка възраст е страшно важно. Задържаните емоции предизвикват здравословни проблеми и проблеми с общуването, но една песен, която да споделиш с приятел винаги е добър начин да се разтовариш.

Значи дори е здравословно!

Единственият ми съвет за тези, които започват сега или имат своя група, или вече са в група – ценете времето прекрасно с вашите приятели на сцената, поставайте тях преди себе си, не бъдете егоисти. Имате цял живот да бъдете такива. Имате достатъчно време, в което да се доказвате като единица, да изкарвате пари, да имате големи къщи и хубави дрехи. Докато живота не ви накара да смените пак позицията и не станете родители.

Ако искате да бъдете в група трябва да можете да понасяте отговорност към себе си, но и към другите. Личното ви представяне зависи от тези до вас или зад вас и обратното. А имате и отговорност към този, който е зад сцената и дава всичките си знания за вас. Вашият ръководител. А ако изложите него? Тогава е по-неприятно. Защото вярвайте ми вашите ръководители могат по -добре от вас. Вашите учители могат по -добре от вас. Те просто са направили крачка назад и дават възможност благодарение на техните знания вие да успявате.

Друго, което мога да ви посъветвам е да избирате идолите си не по известност и по талант, а по-поведение. Егоцентризъм и високо самочувствие без покритие. На кого са нужни? Опияняване от известността и самозабрава. Какво ще ви научат? Известността? Колко ще ви струва? Заради музиката ли го правите или заради публиката? Трябва да е заради вас и вашата потребност от музика.

10398482_1052349147717_305266_n

Отговорете си на въпросите, защото крачката от любителското към професионалното не е много малка, но сякаш е на .. две крачки. Каквото и да правите не бъдете посредствени. Тези, които ще дойдат да ви гледат не заслужават неподготвеност. Правете репетиции, учете нови и нови неща, ходете на солфеж или на уроци по пеене. Какво като е любителско? Не посягайте към изкуството по грешните причини. Винаги влагайте сърце.

Малко отклонение…

След толкова много години, откакто вече не пея в „Сенс“, с натрупания опит и знания, с огромна увереност реших, че мога да възродя групата и да намеря точно толкова талантливи, точно толкова отдадени момичета, които да водя. И намерих. Те си ме чакаха.Влязох в това начинание с ентусиазъм, но излязох разрушена и ограбена. Но толкова помъдряла, ах, колко помъдряла излязох. С широко отворени очи. Без заблуди. Порастнах.

След една година упорит труд осъзнах, че старото не може да се върне и това, което бяхме ние (Сенс 1) не може да се повтори. Опитах се да бъда преподавател само на 23 години, разбирайки перфектно какво е да си от другата страна, мислейки, че можа да подобря нещата.Да направя „Сенс“ 2. Как бих могла!? Как да подобря нещо, което за времето си беше идеално. Магията си е магия и тя се случва между хората. Не става на сила. Това е още едно предупреждение, че трябва да гледаме напред и да се опитваме да сътворяваме нови неща, защото старите вече не работят. Или са нечий друг път.

Ние – Стани, Жаки, Снежка, Криси , Гери и аз …не чак толкова пеещи, с най-обикновени дрехи, без грим, без самочувствие, без увереност а само с любов към музиката и с любов към нашето приятелство постигнахме много повече, отколкото аз, с всичките възможности, които дава съвременния живот.

Може би не успях като преподавател? Но не успях ли?

971132_493084470740168_780653773_n

Сега, когато малко се отдръпнах от преподаването виждам, че това не е за мен. Да, мога да преподавам много добре, но само на хора, които идват при мен с нагласата да поставят музиката на първо място. Не можеш да дадеш нищо …на никого на сила.

Гледайки моите „Сенс“ 2 си казвах: „О, колко много можехте да постигнете!“ Но дори и със знанието ми, че могат.. как да накараш на сила, някой да разгърне потенциала си! На сила не става. Трябва сам.

Сега знам толкова много, мога толкова повече от преди, а колко ми остава да науча само! Мислех, че ще успея в ролята на ръководител да направя едни малки пеещи машинки, които съвсем нямаше да приличат на нас. Ние нямахме това, което имат групите сега. Бяхме една от първите момичешки групи с авторски песни. Нямахме пари за хубави дрехи. За нас записите бяха празник, а да чуем готовата песен… нямаше такова вълнение. След концерт ако се бяхме „изложили“ умирахме от срам и яд, а когато получавахме аплодисменти бяхме горди, защото знаехме колко труд сме положили. Но сега повечето хора не са такива. Сега правиш нещо, за да получиш нещо. Ние не чакахме да получим. Просто давахме и давахме и давахме пеейки. Давахме на душите си.

Включвам тези размишления тъй като да пея в група, да бъда част група ми даде възможността да сменя ролята и да успея да преподавам. Не си бях представяла, че ще успея. Да, успях.

Благодарна съм на тези момичета, с които бяхме заедно толкова години, че ми дадоха увереността да продължа напред, да пея, да не се отказвам. Благодарна съм, че участието ми в любителска поп група ми помогна да напиша дипломната си работа и да изкарам 6!

Успях да опозная нова страна в себе си – да давам знания на другите и това да ми доставя удоволствие.

Виждате ли колко много неща може да научите! Така, че още ли се чудите? Направете си група, пейте. Бъдете. Заедно. Хубаво е!

10398482_1052357907936_5474002_n

До сега не съм поствала никъде музика от “онова време”, но ето тук може да чуете какво пеехме като тийнове 🙂

ЕЛЕ ❤

Фаворити Април/Май 2016

Здравейте!

Време е за любимият ми за писане пост. Защо ли? Защото е  лесен, приятен и интересен за писане. Също и лесен,приятен и интересен за четене. Скромно.

Няма нужда от много съсредоточаване и препрочитане. Не е просто скучна информация за техники и начини на пеене и разпявания. Не е поредния „мотивиращ“ пост, в който се опитвам да ви накарам да повярвате в собствените си сили, да станете от дивана и да направите нещо чудесно… Защото моята природа е точно обратното на това – толкова труден и тягостен е механизмът ми на задействане, че неусетно стигнахме на крачка от лятото, а всичките ми планове за концерти, песни и музика трупат прах в сърцето ми (няма как да са в главата, музиката е душата ми).

Чудя се не е ли време вие да ме мотивирате и заредите с енергия и идеи?

А  сега ще ви споделя кои са фавроитите ми за изминалите няколко седмици/месеци. Последният път правих подобен пост през януари. Надявам се това да е било достатъчно дълъг период, в който съм започнала да ви липсвам страшно много и ето… ХОП! Пак съм тук.

Да ви обещая, че ще пиша по-редовно? Не мога да ви обещая, но ще се опитам.

Beyonce – Lemonade

c65cf4265487c10beb8cd870c54bdab1

„I had my ups and downs, but I always find the inner strength to pull myself up. I was served lemons, but I made lemonade. My grandma said “Nothing real can be threatened.” True love brought salvation back into me. With every tear came redemption and my torturers became my remedy. So we’re gonna heal. We’re gonna start again. You’ve brought the orchestra, synchronized swimmers.“

Трябва ли да споменавам, наистина ли трябва да го казвам?  Трябва ли да кажа отново, колко много обичам Бионсе? Не е любов, а обсесия. Не, не е обсесия, а магия. Дори е малко откачено. Сякаш искам да се вмъкна под кожата и, да разбера какво си мисли, какво чувства. Чудя се какво ли е да бъдеш Бионсе? Какъв ли е света през нейните очи?

С новият си проект тя ни показа какъв е. Грандиозен, уникален, мощен, женствен , горд, секси, агресивен, опрощаващ. Всъщност Бионсе успява да изрази всички състояния през, които минава една жена, всички емоции, които я владеят. Като ужасяващ ураган, поглъщащ всичко след себе си, като тиха утрин, събрала чистотата и тайните на природата. Това усетих слушайки и гледайки филмът Lemonade.  Почувствах се малка и крехка на фона на тази жена. На фона на нейната женска сила.

„So what are you gonna say at my funeral, now that you’ve killed me?“

beyonce-lemonade-album-48-640x355

Толкова много знаци, мистика, тайнственост и в същото време абсолютна яснота има в този проект. Не само музиката, но и думите и са така разтърсващи. Всичките и послания към жените, към майките наистина ми въздействаха много силно.

В същото време поглеждайки по-повърхностно виждаме една жена бореща се с чувствата си, когато разбере, че е излъгана, измамена.  Изневяра? Предателство? И как женската душа тръгва от пълно с черно отчаяние и достига до прошката. Да, защото прошката е това, което пречиства и извисява, това, което те прави много повече от просто човек.

„I tried to change. Closed my mouth more, tried to be softer, prettier, less awake. Fasted for 60 days, wore white, abstained from mirrors, abstained from sex, slowly did not speak another word. In that time, my hair, I grew past my ankles. I slept on a mat on the floor. I swallowed a sword. I levitated. Went to the basement, confessed my sins, and was baptized in a river. I got on my knees and said ‘amen’ and said ‘I mean.’

Screenshot_1

I whipped my own back and asked for dominion at your feet. I threw myself into a volcano. I drank the blood and drank the wine. I sat alone and begged and bent at the waist for God. I crossed myself and thought I saw the devil. I grew thickened skin on my feet, I bathed in bleach, and plugged my menses with pages from the holy book, but still inside me, coiled deep, was the need to know … Are you cheating on me?

Cheating? Are you cheating on me?“

„You find the black tube inside her beauty case where she keeps your father’s old prison letters. You desperately want to look like her. You look nothing like your mother. You look everything like your mother. Film star beauty. How to wear your mother’s lipstick. You go to the bathroom to apply your mother’s lipstick. Somewhere no one can find you.

You must wear it like she wears disappointment on her face.“

В този албум няма песен, която да не харесвам. Харесвам всичките. Обожавам ги.

Телефонът ми звъни с песента „Formation“. Смея се на себе си, защото ми говори толкова много, а тя съвсем не е посветена на крехките, бели женички като мен. Е, това не пречи да се клатя като идиот на ритъма и и да се кефя максимално.

Трогна ме и баладата “Sandcastles” , a “Daddy lessons” & “Sorry” е тази, която слушам най-много на Repeat.

 

“365 Days of Self Love” with Vanessa Videnova

Screenshot_2

Знаете, че съм почитателка на блогърите и хората, които правят клипове вYoutube. Самата аз много бих искала да се занимавам с такова нещо, но не мисля, че ще успея да извлека нещо полезно за себе си от такъв вид дейност в България. Тук сме като едно малко село, в което всички се познават, а подобни клипчета ще смалят дистанцията между моите лични преживявания и околните до минимум, което не знам дали ми харесва. Ще си кажете: „Но, нали пееш, каква анонимност искаш?“ В пеенето пак можеш да играеш роля, да си героя в песента, не е задължително всички да знаят всичко за теб.
До сега не съм попадала на български блогър/влогър, който да ми е интересен и да харесам. Е, попаднах на един, но той не говори за „повърхностни“ неща като козметика, мода и подобни. Самата аз се изненадах, че е възможно да съществува такова животно ( в най-милия смисъл), даже не животно, а космическо, гениално същество, което да ме привлече в своята орбита толкова силно. Тя е страшно млада, по-малка от мен на години и толкова мъдра. Говоря за Ванеса Виденова. Първо да се разберем, че с нея не се познаваме лично и дори ми е странно да говоря за нейните клипове и писания тук, тъй като смятам тази част от мен за лична, както и за повечето хора. Ванеса се занимава с астрология, но не това е основното, което ме привлече в нейните клипове.
Ще оставя няколко линка, които да прегледате и ако това is not your cup of tea пак всичко е наред. Но ако усетите, това, което и аз усетих, мисля, че ще бъдете признателни, че съм споделила.Благодаря ти, Кали, че ми показа тези клипове и блогът.

http://365selflove.tumblr.com/

http://sh1zo.tumblr.com/

https://www.youtube.com/channel/UCSw5H8DLIXhxtfciTB4I9NA

Нейните клипове са изпълнени с позитивна енергия и светлина, така, че с нетрпение чакам всеки нов ъпдейт на YouTube канала и.

Птичият събор

1492891_10152149048870242_162129465_n-853x685

Следващият ми фаворит е книгата „Птичият събор“ на известният илюстратор, писател и филмов режисьор Петер Сис (Conference of the birds). Подарих я на мама за 24 Май и двете с нея останахме смаяни от красотата на книгата, от мистиката, от философията, от знаците.  Ванеса има клип специално за книгата, така, че можете да го видите и да разберете за какво се разказва. Това е едно творение, над което мога да мисля и медитирам много време. Илюстрациите вътре са запленяващи и магически.

Не мога да ви опиша историята, не мога да ви я синтезирам в едно изречение. Трябва да се докоснете до нея. Наистина красива!

ПЕСЕН на МЕСЕЦА

lucy-foyvance

Любимата ми песен през последния месец е “She burns” на Foy Vance.

Къде съм спала до сега и как не съм разбрала за съществуването на този гениален музикант и певец. Скоро не бях чувала такъв глас. Трябва да чуете и други негови неща.

https://www.youtube.com/watch?v=1IoMTmJ7SKw

Дурги работи 🙂

0.02.01.10b46559620ac8d0f901e1009ff89a7b611527ff23766437d4359f3d487cc9d1_full

Да, виждате супер странна снимка, на мръсните ми маратонки, но съм влюбена в тях. Защото са РОЗОВИ и удобни и сега искам 100 подобни. Как е възможно сега и по това да се зарибя. И ако трябва да пиша за мода, моите модни приключения последните месеци са свързани само с едни маратонки, черен панталон и блуза на раета. Много вълнуващо.

С какво да завърша накрая? Чудя се дали да говоря за Евровизия, за дъждовете, за цената на билетчето, за лятото и летния гардероб, който нямам.За отпуската, която е малко или за книгата, която чета? Или за дилемата дали да си купя сребърно или златно яке?

Да поговорим за факта, че ставам на 27 години скоро (sad face). Какво се прави като станеш на 27?

Как да възприема този факт?

Мисля, да завърша с тази прекрасна снимка от Земен и разходката ми по новата Екопътека.

В момента това, от което се нуждая е  природа и зелено!

d0fe41ffb9c12455d2674c5c9a4c269bfd21c91d6a65f4ffe838170e9bcf854b_full

 Еле

Хелоу!It’s…

Hello!

It’s me…

Еле! ……….. XX-Cutest-Bunnies5__605

Знам, че едва ли имам някакво добро оправдание за липсата на активност в блога през последните месеци и все пак имам своите причини.

Най-основната е, че нямах какво да споделя или поне не свързано с музиката.

Последната година работя в съвсем различна сфера и колкото и да ми е неприятно да призная пред себе си – не остана време за музика. Нямаше и концерти.

Отдадох се на новото си занимание, вярвайки, че всички ние можем да бъде повече от едно нещо, че можем много и имаме потенциал, който се крие вътре в нас. Остава ни само да го познаем и развием. Това обаче не означава, че някога ще оставя музиката! Просто означава, че търся нови територии и пътища, които да опозная!

Дойде ми идея за нова статия и ето, че сядам да я напиша.

Реших да ви разкажа малко за песните, които съм записала през последните години. Вярно, те не са мои, но начина, по който съм ги избрала е личен и преживян дълбоко.

Често получавам коментари, че винаги избирам много интересни песни, които да запиша и обикновено те са непознати на публиката. Това винаги ми дава предимство, защото успявам добре да заблудя хората, че са лични и авторски.

Не ме разбирайте погрешно – имам десетки записи. Записвам още от времето, в което ме качваха на стол, за да достигна микрофона. Но това време съм прекарала в група. Сега съм самичка и сама нося отговорност, за това, което правя.

Това е един хубав начин да си припомните записите ми, а и аз да направя ревизия на развитието ми през последните години.Иде ми да презапиша всичките!

“Quicksand” by Everly 

https://www.youtube.com/watch?v=FVD_Pkg9L8Q

bethany-joy-lenz

Това е песен, която знам, че е любима на моите приятели. Дори успях да заблуда някои, че моя авторска песен. Де, да беше. Тя принадлежи на дуетът “Everly“. В него участва моята любимка Bethany Joy Lenz с най-божествения и ангелски глас. А за нея научих от любимия си сериал One Tree Hill.

Музиката играе главна роля в този сериал.Мисля, че е с един от най-добрите саундтраци (OST) на сериал, който съм слушала.

Кино и музика хванати ръка за ръка плюс драми и любов. Какво повече да иска човек!?

Песента избрах именно заради това, че изпълнителката ми е фаворит. Записана е преди 4 години.

“Forever and always” by Taylor Swift 

taylor-swift-the-1989-world-tour-live-in-manchester

https://www.youtube.com/watch?v=5VdZDP34fMk

Тази песен записах, когато се роди любовта ми към Тейлър. Не винаги съм я харесвала. И аз както много хора имах изградено по-скоро от коментари мнение, отколкото от реална преценка на таланта и творчеството и.

От любопитство почнах да я „проучвам“ и открих няколко песни, в които се влюбих. Това е акустичният и вариант, предпочитам го пред бързия. Предпочитам всички нейни акустични варианти.Това, което е характерно за Тейлър са текстовете, които често разкрват приказка, история, която се е случила някъде по света, на някое истинско момиче. Да запомня този текст беше доста тежка задача. Може да обърнете внимание колко думи има в него.

Голямо предизвикателство беше да запиша тази песен, не беше лесна, хич не беше лесна.

За това я обичам и обичам да я пея.

“Blue sky” by Patty Griffin

https://www.youtube.com/watch?v=q4xrpTZ3P0c

“Be my singing lesson.
Be my song.
When I tell you I’m falling
you tell me I’m strong..”

Една от мечтите ми като дете беше да стана писател. Обичах да пиша поезия и да разказвам истории. Не съм писала нищо от много време. Практикувам в блога. В тази песен ме грабна текстът и посланието. Хубавия текст за мен е страшно важен. Не мисля, че съществува песен с хубав текст и лоша музика. Обратното обаче често се среща.

Искам, когато изпълнявам песен да предавам посланието на публиката, а не толкова да я запленявам с тежки и трудни музикални творби. Искам да ме запомнят с усещането, което са имали докато пея. Така избирам песните, които да изпълнявам – да ме накарат да преживея текста в рамките на 3 минути и да си кажа: „Да, знам какво е чувството!“ И да го предам.

beautiful-blue-sky-cute-flower-Favim.com-2682443

“I’ll be home for Christmas”

https://www.youtube.com/watch?v=T2lFwroH-OI

Това е една от любимите ми песни, които научих в университета! Чух много колеги да я изпълняват и се влюбих в нея завинаги. Тя ще ми напомня за хубавото време, което прекарах пеейки и учейки се. Сещам се с усмивка и малко тъга за концертите, които имахме с колегите от НБУ и това ще остане завинаги в сърцето ми като най-хубавото време. Едно младо, вълнуващо време, романтично време.

В равносметка виждам, че съм записала малко песни, но все любими.

Ало, спонсорите, помагайте, че да има повече записи 😉 И кога Руши Виденлиев ще ми напише песен!?!

Чакат ме два чисто нови инструментала, които само трябва да бъдат записани.САМО. След такава дълга певческа пауза съм неуверена и притеснена да се захвана пак с пеене. Гласа ми е немощен и мързелив. Дано е като с карането на колело.

Започвам да се отърсвам от снега по листенцата и да се събуждам с възродено, разцъфнало желание за творчество.

Но да видим колко лесно се влиза във форма!

Стискайте палци и дано скоро ви изненадам с нещо ново.

Еле

Мотивация

Привет!

Това е една тема, над която много размишлявах. Беше ми трудно дори да седна да напиша поста. Ето колко съм мотивирана…

Screenshot_2Не изглеждам ли мотивирана да превзема света?
 В днешно време е трудно да се занимаваш с изкуство от всякакъв вид, всъщност да се занимаваш с каквото и да е. Да си учител или лекар? Да си артист? Нима всички ние не изпитваме трудности и липса на желание за работа понякога?Нима не се срещаме с несправедливо или подло отношение, нима не ни използват или подценяват?
Естествено аз ще погледна на темата като изпълнител, макар в момента да не пея по клубове (личен избор) и ще се опитам да ви дам съвети как да се мотивирате сами, когато никой друг не ви помага. В моя случай нямам продуцент, нямам музикална компания, която да ми помага, нямам кой знае какви средства за реклама. Търся сама участия, които ми харесват и работя само с хора, които ми харесват. Сама съм си избрала да не участвам във формати, тъй като смятам, че не бих се вместила в изискванията им. А дори и да се вместя, готова ли съм да платя цената? Очевидно не съм.
Screenshot_1
Поради изброените горе причини намерих друга работа, която харесвам, и в която откривам мои нови неподозирани качества, общувайки с много хора всекидневно. Истината е, че преди да започна изревах цял океан от сълзи, поради усещането, че предавам музиката или че тя предава мен, забравяйки, колко много от моите колеги работят като „нещо друго“, докато търсят късмета си на музикалната сцена. Това, че съм имала лукса две години да търся спокойно хубави участия и да напиша дипломната си работа, не означава, че много мои колеги не са преживели същото.
А колко ли пъти съм се връщала разочарована и разплакана след някой концерт или участие, когато съм усетила, че напразно съм вложила толкова усилия, за някого, който не оценява?
Имам куп примери, с които да покажа как не винаги това, за което си учил и мечтал да работиш се постига веднага или лесно. Една от най-близките ми приятелки, мога да кажа моя втора сестра, е невероятен художник, завършил Художествената Академия, но в момента работи във ветеринарна клиника. Това обаче не означава, че се е отказала, а напротив бавно следва целите си.

И как в тази ситуация, когато, това, което искаш не ти дава сигурност и стабилен доход, да се мотивираш? Или когато усещаш, че не се вписваш или си недооценен?

Chalk drawing -

Как да се мотивирате? Ето какво правя аз.

1.Защо го правя?

Задайте си този въпрос, върнете се в самото начало, когато сте започвали и се запитайте защо. Ако отговорът е „защото, това е, което обичам“ , „ защото това съм аз“ значи няма място за отчаяние. Ако това е част от теб, нима е възможно да живееш без него или да БЪДЕШ без него. Ти няма да си ти.

2.Какво искам да постигна?

Имате ли цел? Ако не бързо, много бързо помислете каква е тя, изяснете си я. Например аз искам да направя песен с Лана Дел Рей. Дали е възможно? В днешния свят, в който всеки има достъп до всичко и клиповете ти случайно могат да попаднат в точните ръце… според мен е възможно. Или искам да запиша авторска песен.
Не можем да живеем без цели. Ако нямаш посока, в която да се движиш демотивацията бързо заема пространството около теб.
Седнете и напишете на лист целите си.
3. Визуализация.
Ако не сте запознати с това животно, време е да се запознаете. Това са онези моменти, в които си мислите за някой и го срещате „случайно“ на улицата точно в този ден. Визуализацията е мощно оръжие. Мислете за целта си като за нещо, което се случва в момента и мислете за него в пълни подробности. Бъдете наясно с чувствата си в момента на изпълняването на целта ви, дори как ще сте облечени.Чрез визуализация изживявам всеки мой концерт или участие успешно. Точно по начина, по който искам да бъде.
index
4. Обградете се с позитивни хора
Огромен враг на мотивацията е негативното отношение. Особено на обкръжението ви. Ако постоянно чувате „Ох, това е трудно“, „Онова е трудно, гадно, несправедливо, отвратително… и т.н“ то няма как да не ви повлияе. За какво са ви черни станции? И без да ви напомнят знаете, че е трудно.
Ако някой ви подмята реплики от сорта: „Ти заряза музиката май“ или „Защо така се случва при теб, не те дават по телевизията?“ го разкарайте бързо от очите си.
5. Не се сравнявайте с останалите
Искаме или не, ние хората имаме голямо его, искаме да сме харесвани, искаме да ни одобряват и да ни засипват с комплименти. Зависими сме от мнението на хората. Веднъж изправени на сцената, страха да бъдем отхвърлени е голям. Едно нещо обаче е сигурен фактор да загубиш мотивация си: сравнението.
Да, някой има по-голям успех от теб, или глас, който ти нямаш, красиво тяло, повече пари, самочувствие… Радвай се, взимай си поуки, но знай, че никога няма да излезеш победител в тази жестока игра-винаги някой ще е по-добър от теб, но и ти винаги ще бъдеш по-добър от някого. Така, че гледай себе си и се води от себе си.
Това, което е добро за някой друг, не означава,че е добро за теб.

6. Запишете се на спорт(или пък си намерете хоби)

Тук и аз съм несериозна, въпреки, че обожавам да ходя на йога, за спорта се изисква отделна, специална мотивация. Но ако спортувате ще се чувствате по-добре, по-привлекателни и здрави. Ще усещате само позитивите от него, а когато се чувствате добре няма как да паднете духом.
Направете нещо, което ще ви вдъхнови. Разходете се сред природата или отидете в някой приют за кучета и разходете няколко. Общуването с животните е като валериан.
Прочетете някоя хубава книга. Не се вторачвайте в проблемите си постоянно, а напротив разсейте се с нещо приятно.

52f873_867d2e3306c743d0b20ac619ff3ca575.jpg_256
7. Постройте си мост над реката

Тоест не се оставяйте на течението що се отнася до вашия занаят. Ако сте певец-репетирайте, ходете на уроци и се усъвършенствайте. Приятно е да знаеш, че си във форма и си готов за нови проекти и предизвикателства.
Това е специално за мен, тъй като през последните месеци забравих какво е пеене и гласът ми е загубил много от своята сила. Сега трябва да започна наново и за това съм си виновна само аз и апатичните ми настроения. Когато се слушам, се ядосвам и съответно демотивирам, за това … не на течението.

8. Подредете живота си.

il_fullxfull.587260029_harv
Буквално. Изчистете бъркотията, подредете гардеробите, сложете нещата на мястото им. Изхвърлете ненужното. Това е терапевтично. На няколко месеца пренареждам нещата си и се отървавам от вещите, които ме затрупват. Ако не ми трябва-в кофата.
Ако нямаш работа например и ставаш в 12 на обяд, цял ден се въргаляш по пижама в неоправено легло, прескачаш дрехи и неизмити съдове… демотивацията е в пълна сила.
Изчисти навсякъде. И вън. И вътре в главата ти.
9. Водете си дневник
Не таен. Дневник. Записвайте всичко важно или маловажно, идеи, правете си график, списъци, водете изрядно бюджета си и помислете дали не давате много за неща, които са ви излишни. Бихте могли да ги вложите в нещо друго, свързано с професията ви. Може да спестите за нов микрофон или книга? Пишете в дневника.
Не преживявайте проблемите, а ги решавайте!

Надявам се с тези няколко съвета, които споделих да ви помогна да се мотивирате по-лесно и да вършите нещата с по-голям замах. Знам, че не е лесно, но знам също, че зависи от нас.А сега да помисля, коя ще е следващата песен, която ще запиша.

До скоро!
Еле

Screenshot_10

Фаворити Есен 15′

Здравейте!

Пак съм аз! Дано не ме забравихте.

Връщам се отново към блога след известно прекъсване, с един хубав пост, в който да си наваксаме малко от изгубеното време. Знам, че ви липсвах, въпреки, че не признавате!

Не обичам да пиша, когато нямам вдъхновение и специална настройка, защото тогава не се получава, както аз искам. Не очаквайте от мен публикации просто, за да има нещо в блога. Пиша, когато ми се пише и имам какво да ви кажа.

Въпреки, че съм родена през лятото, този сезон е най-непродуктивния сезон за мен. Да изпадам в апатия е съвсем нормално за мен. За това и главата ми не ражда нищо в този период.

За съжаление напоследък нямам време и физически сили за пеене, а и не липсва известна демотивация. Как да си върнем формата ще е обект на бъдеща публикация.

Хич няма да ми е лесно. А и този мързел….

Сега… да ви разкажа, какво ме вълнува през последните няколко месеца.

МУЗИКА

Определено Spotify се превърна в нещо, без което вече не мога да живея. Направила съм си плейлиста “Heart music” (https://open.spotify.com/user/11139878555/playlist/4mRQ7DmnvM2vSx6xOAMmv3).

Ако искате можете да я прослушате. Не знаете от къде и кога ще изникне новата песен на живота ви! Когато намеря хубава песен се зареждам мигновенно. Може би вие ще откриететакава  в моята колекция.
hysteria-featureЗапочвам с Кatharine Мcphee. Тази красавица е била част от известен музикален реалити формат, но не е толкова популярна, както някои нейни колеги. За сметка на това по нищо не им отсътпва като гласови данни. Песента „Lick my lips” е сингъл от последния и албум “Hysteria” излязъл на пазара сепетмври тази година. Може да се каже, че съм обсена от нея.Друга песен, която не преставам да слушам е „Only one”.

&

Повод да се сетя отново за нея е нов сериал, който добавих към списъка си и гледам с голям кеф, но за него после.Не може да се отрече каква мацка е и като допълним красивия и глас. Безпорно ми е любимка!

Jessie-Ware

Едно ново откритие за мен – Jessie Ware. За тази изпълнителка не знам почти нищо, но споделям, любимата ми песен от последния месец, която криех от света, искайки да я запазя само за себе си.
Англичанка, красива и с уникален глас. Има още песни, които си заслужава да чуете. Нещо ново, различно и секси, което си заслужава да се чуе.

Champagne Kisses

https://www.youtube.com/watch?v=kIVHAhbKdcg

175096_10150139632128453_500268452_7965406_1224476_o

https://www.youtube.com/watch?v=JMLXl6tBjA0

Още едно откритие за мен –Sinead Harnett.

Защо всички яки изпълнители са от Великобритания? Всъщност, както всичко останало, което тръгва от англичаните.

Певицата е някаква смесица от Джеси Джей и Риана, но със собствен, много красив глас. Да си призная нищо друго от нея не ме грабна, но тази песен ми е любима!

Размисли и страсти: Трябва да призная, че поп-музиката започна да става доста еднотипна и скучна напоследък. Новината, че Адел се завръща за мен е важна, защото тя ще вдигне нивото и ще ни даде добри парчета, които не са създадени за безмозъчните консуматори. Очакваме нов албум от нея, а новата и песен „Hello ме простреля право в сърцето.

Друго, което искам да спомена е революцията на Джъстин Бийбър. Това момче порасна и започна да прави музика, която звучи модерно и новаторски. Музика, която започна да се харесва на хора, които до този момент не са го понасяли. Това ако не е постижение?

Justin   –    https://www.youtube.com/watch?v=fRh_vgS2dFE

Screenshot_1

Adele ❤  https://www.youtube.com/watch?v=YQHsXMglC9A

 music-adele-hello-video-03

Movies & TV shows

Два нови сериала приковаха вниманието ми през последните месеци.

81eb76d606ce83ebbfcb3831cc6bbc4dПървият е Scorpion”. Сериал за нърдове, които участват в рисковани операции и спасяват света без никой да знае, но не с мускули, а с мозъци. Много харесвам актьорския състав и персонажите. Заслужава си да го гледате, защото не е натоварващ, а забавен и интересен. Точно тук видях и изпълнителката, за която ви разказах. Тя има доста успешна актьорска кариера и се справя чудесно в сериала с ролята си на водач на учените в света ни, в който те не се вписват много добре.

От много време ми се гледаше комедиен сериал, с който да разпускам. Писнало ми е от драми и напрежение, исках нещо позитивно. Случайно открих Brooklyn Nine-Nine. Препоръчвам ви го, защото хуморът е супер свеж, актьорите пълни откачалки и няма нито един слаб персонаж.

andy-samberg-emmysAndy Samberg е супер известен в Америка актьор, който е участвал в Saturday Night Live (2005–2012), което е вечерно комдийно шоу (нещо като „Комиците“ в България). Не трябва да пропускам и певческата му кариера. Участвал е в комедийно трио „The Lonely Island“ -мега популярно, с милиони гледания в тубата. Тези откачалки (меко казано) имат колаборации със супер известни изпълнтели от ранга на Джъстин Тимбърлейк. Ще приложа песента “The creep“ с Ники Минаж. Сами си правете изводите.

https://www.youtube.com/watch?v=tLPZmPaHme0

Анди обаче ми стана любимец за много кратко време и ако имате настроение за някой забавен сериал-този е супер!

brooklyn-nine-nine-523ec58bef596

КНИГИ

Screenshot_1

     В момента чета четвърта книга от поредицата „The Realm of the Elderlings“ на Робин Хоб. Три трилогии, които проследяват живота на Фиц- от дете до неговите старини. Не искам да ви развалям нищо от книгите и само ще спомена, че може би това е най-човешки разказаната история, която съм чела някога. В момета съм на първа книга от втората трилогия. Писателката толкова сърцато се отнася към нейния любим герой Фиц, успявайки да те накара да го обичаш всеотдайно, въпреки всичко, което му се случва.
Тази фентъзи поредица някои читатели биха оприличили на „Игра на тронове“, но за мен нямат много общо. Това, което ме привлича особено много е начина, по който е описана връзката на хората с животните, как можем да видим нещата през очите на вълк или мечка. Силната обвързаност с природата е нещо, което не бях срещала в книга до сега, описано по този начин. Много ми допада!

ХРАНА

Screenshot_2

Аз съм най-подозрителния човек, когато става въпрос за храна. Винаги се отнасям към новите неща с пълно недоверие. Да се опиташ да ме нахраниш или да ми сготвиш нещо е предизивкателство. И нямам предвид, че съм капризна, не, просто винаги ми трябва време докато реша дали това в чинията ми е безопасно. Тогава можете да си представите за какво иде реч, когато около мен има морски дарове и риба. Тази година обаче това напълно се промени и освен, че опитах за първи път миди и калмари, започнах и сама да си ги готвя у дома. Скандално!

Миди, стига да са пригитвени добре, мога да ям всеки ден от седмица. Научих се да готвя треска, филе от риба тон, миди, калмари и какво ли не. Всъщност по-важното е, че се научих да ги ям.

Screenshot_3За всички вас, скептиците, ще добавя: Разбирам ви напълно! Но си струва да опитате! Последното, което правих вкъщи е сьомгова пастърва и стана супер вкусна.Изклучително ме изуми факта колко евтини са мидите и калмарите и колко по-полезни са от една тлъста свинска пържола.Направете си експеримент и опитайте ако до този момент не сте. Казвам ви го като песимист на песимист – вкусно е! Аз ще ви сготвя.

Места и неща

20150824_130346

Тази година успях да стигна до морето, след МНОГО дълга пауза. Сякаш не се бяхме разделяли! Любовта ми към необятното синьо се разбуди в мига, в който видях чайките и усетих пясъка под крата си.

Бях на море в България и поради постоянното бълване на мнения по телевизията за родното Черноморие, се подготвях за тоталната катастрофа.

На къмпинг Арапя обаче си върнах спокойствието, което се беше разпиляло из линията на метрото Люлин -Младост, много бързо. Беше чисто, беше спокойно, беше романтично, беше миди с чесън и узо, беше закуска докато чуваш вълните, беше ходене по гащи по цял ден, беше невероятно! Съвсем друга обстановка заварих в Созопол, но няма да си развалям настроението.

20150827_142438Бих се върнала на Арапя, даже жадувам за Арапя и патладжан с моцарела в момента. За усещането, че не ти трябват изгладени дрехи и сресана коса, не ти трябват билетчета или пък колата, за да стигнеш до някъде… Пак ще отида!

РАЗНИ РАБОТИ

Така малко по малко се изнизват месеците и от летните спомени рязко се връщам в действителността. А тя много прилича на зима.Обичам зимата, но само когато съм ваканция, пия топъл шоколад(разбирайте вино),а навън вали снежец. А ако има и няколко джинджифилки от любимата ми пекарна Слънце/Луна. Ще съм напълно доволна.
Screenshot_1
Към фаворитите си добавям списанието “Good food”, което ревностно колекционирам с намерение да сготвя поне 80% от рецептите там. Има и сайт, в който можете да намерите същото съдържание, но удоволствието от това да го имам написано върху хартия е по-голямо.

Продължавам да захранвам обсесивното си състояние към козметика с нови покупки. Сдобих се с руж и сенки за очи от чисто новата колекция на H&M, с която по мои предварителни проучвания любимите ми бюти блогърки харесват. До този момент не съм ги пробвала, но ще докладвам, когато имам впечатления. Продуктите не са евтини, за българския ни стандарт, поне според мен. Дано качеството си струва.

CN-T-3ZWEAAct6y

Това е от мен! Радвам се, че отново си поговорихме.Дано ви беше интересно! До скоро!

Еле