Фаворити Лято 2016

“I used to often say to myself – I am being paid to do something that I enjoy doing and I would do it for free, because it just felt so good. Because that music… you know, I get carried away in it.”

Здравейте приятели!

Пиша поста “Фаворити на лято 2016“ с онова особено чувство в корема: „Скоро съм на училище“! Точно в края на лятото и точно днес, когато е толкова мрачно и студено ме обзема паника, че може би наистина утре съм на даскало. Но, не. Само на работа съм. Сега вече съм наясно, че всъщност училището не приключва в 12 клас. Припомням си бързо този факт и се успокоявам.

Може би не знаете това за мен, но всъщност аз съм човек който мрази лятото. Да, правилно прочетохте.Последните години винаги изпадах в дупки и кризи през топлите месеци, което включваше лежане по цял ден и постоянно зяпане в тавана. Е, за моя изненада това лято всъщност се оказа едно от най-хубавите, които съм имала през последните години. Може би това е причината за странното чувство в корема!

В последният ми пост ви представих новият ми кавър

Ето и линк, ако не сте го чули:

Благодаря Ви за добрите отзиви! Не можете да си представите колко е хубаво, когато получиш хубави думи за труда си, особено ако държиш толкова много на това, което правиш.

Сега продължавам с любимите ми неща от последните няколко седмици. Предупреждавам, че поста ще е дълъг, но пък изпълнен само с хубава енергия и любов! Така е, когато лятото е прекрасно!

Музика

Лятото премина под звука на Бионсе, което не е изненада за никого, но сега ще обърна внимание на един също така стойностен проект, който ми направи огромно впечатление. Скоро не бях виждала такова нещо на поп сцената и мисля, че си заслужава да ги спомена. Говоря за Todrick Hall и неговият трети самостоятелен албум Straight Outta Oz.

Албумът е една лична изповед за живота на млад човек, който се бори с хомофобията и расизмът, който се бори с предразсъдъците, с тъпите хитове еднодневки, със суетата и с желанието на обществото да те задуши и смачка ако си малко по-различен от останалите. Целият албум се развива сякаш в страната Оз и навсякъде срещаш познатите герои – Плашилото, Дороти, Тото, Тенекиения човек и Страхливия лъв. Всеки човек може да бъде в една или във всички тези роли през живота си. И всеки търси нещо – сърце, смелост, любов. Смятам, че Тодрик се е справил чудесно с целия проект. А много ми харесват и гостите в албума му – моята любима Никол Шерцингер, Амбър Райли („Glee”), Пентатоникс, както и някои актьори, които също пеят зверски добре.

Това са любимите ми песни, които ме трогнаха (наистина това е най-подходящата дума). Особено, тези с Амбър, в които тя пее от името на майката на Тодрик. Малко си поревах.Какво да се прави.Такава съм.

Песните с Амбър:

С Никол: https://www.youtube.com/watch?v=ccJF_g72Tho

И любимата ми: https://www.youtube.com/watch?v=8WBAinat0pA

Гледате ли “Qantico”? 😉

https://www.youtube.com/watch?v=7cKa7IsPWKk 

ВИЕНА

20160713_120211.jpg

Да, да, да! Хиляди пъти Да на Виена! Моята лятна авантюра.Моята любов завинаги.

Всеки, който следи социалните ми мрежи вече сигурно му е писнало да гледа снимки от там. Аз имам около 400 снимки, така, че се извинявам предварително, но такова пътуване трябва да бъде споделено с целия свят. Особено, когато ме е направило толкова щастлива. И снимките скоро няма да спрат.

Виена беше моя мечта от много време. Последната година се правеха планове за екскурзия, събираха се пари много отговорно. Накрая се купиха билети, но… не успяхме да заминем. Все пак няколко месеца по-късно, два дни преди рождения ми ден, се качих на самолет за първи път и смело пристъпих към осъществяването на мечтата си. Знам, че много хора всекидневно пътуват из света и ходят на всякакви магически и прекрасни кътчета, но за мен Виена донесе много повече от спомени. Това пътуване ми помогна да преодолея своите собствени бариери, да се осмеля да живея пълноценно и истински, да се изправя срещу своите страхове и да победя. През последните 10 години бях ограничила пътуванията си и дори едно обикновено качване на автобус за мен беше препятствие, което не можех да преодолея. Живеех в една друга Вселена, много самотна и тъжна, много жестока и ограничаваща, но това е тема на друг разговор, който все още не съм готова да проведа с вас. Виена ми показа, че мога. Мога бе, мамка му!

IMG_2504.JPG

А какво видях там ли? Можете да видите и вие в Инстаграм (@elicazlatanova). Постоянно публикувам снимки от невероятните местенца, на които бях, от храната, която хапвах и ароматните кафета, които изпих. IMG_2429.JPG

Някои казвали, че в този град е скучно! Не зная какви са тези хора и не искам да ги познавам!Това място е толкова артистично и красиво и чаровно, че искам пак и пак и пак да отида до Албертина, да се разходя из градините на Шонбрун, да пийна от най-яката бира в „1516“ (http://www.1516brewingcompany.com/)  и да се почерпя едно Ирландско кафе с уиски. Ммммм … Да си поговоря с пандите в зоопарка и да поиграя с котарака, който живее в клетката на слона…

Очаквах, че ще ми хареса, но не вярвах толкова много да заобичам това място.20160714_142703.jpg

Наскоро чух една девойка да споделя своя лична философия, която мисля, че би било прекрасно всички да изповядвахме. Когато ни се случва нещо прекрасно да казваме на Бог или на това, в което вярваме, че ни помага и пази: Thank you. More please!

IMG_2556.JPG

Благодарна съм! Благодаря за прекрасните 5 дни във Виена. Още моля!

Книги 

Две книги много ми повлияха това лято. Тематиката е особена и не бих се заела да разсъждавам над нея в блога. И двете книги са писани от психолози и са ми препоръчани от терапевт с думите: Всеки трябва да ги прочете!

Определено разбрах защо. Прочетох ги и останах с отворена уста и събудено съзнание и ум!

Повлияха ми и ще споделя с вас.

Първата се казва: „Оковите на майчината любов“ от Анатолий Некрасов. В нета ги има под раздел: Разумна психология. Ха-ха

От самото заглавие може да разберете за какво става дума. След като прочетете книгата има няколко варианта. Или да си кажете: „Това го знаех, но сега виждам още по-ясно“ или „Никога не съм възприемал нещата така и съм изненадан, но ще се замисля по тези въпроси”. Трети вариант е да не успеете да прочетете и две страници и да я хвърлите в някой ъгъл. Значи тази книга.. се отнася за вас и няма хич да ви е приятно. Но препоръчвам всяка жена и всеки син да си направи труда да прочете тази кратка книжка. Заслужава си мисловното напъване.

Другата книга е малко по-тегава за четене, малко по-сложна за възприемане, но също така въздействаща и отваряща очите на просветлението. Казва се “Под сянката на Сатурн”-Раняване и лекуване на мъжката душа.

Да си призная никога не съм познавала добре другия пол. Не съм ги разбирала и не съм искала. Някак ми е било непосилно да пречупя нещата през тяхната гледна точка и да се опитам да “видя” света им по-ясно. Тази книга е колкото за мъжете, толкова и за жените. Много се радвам, че я прочетох и най-накрая разбрах някои неща. Джеймс Холис e доктор по философия и автор на книгата. Най-много ме впечатли идеята за трите w -та в живота на мъжете – война, тревога, работа (work, war, worry).

Четете ли списание “Знание”? Може би сега хващам последния влак, но наскоро го открих е супер интересно. Хвърлете му един поглед.

Сериал: Penny Dreadful

penny-dreadful-season-2-featurette-eva-green-josh-hartnett

Първо, да отбележа, че в този сериал участва мое увлечение от тийн годините Джош Хартнет. Ах, Джошка. Ах, Хартнет. Естествено, не знам колко години, след „40 дни и 40 нощи“ този мъж е още по-привлекателен и за радост още по-талантлив. Целия каст на този сериал е брилянтен. Нямам думи, с които да ви опиша колко съм впечатлена. А да не говорим колко ненавиждам страшни филми, ужаси и подобни. Това си е един психотрилър, а абсолютен фаворит ми е Ева Грийн, която ми „отнесе главата“ с играта си. Абсолютен шедьовър! Сценари, костюми, игра… Отличен!

p12733217_b_v8_aa Психо викам.

Определено е много ама много психо. Повече психо, отколкото каквото и да е друго. Да не кажете, че не съм ви предупредила. Сериалът е завършен, което е яко, защото няма опасност да стане на боза, както се случва след определен брой сезони.

Разни Безобразни

Сега, преди някои мъже да скочат ще кажа: Обичам ви мъже, успокойте се. Тука няма някакъв заговор, който цели да ви унищожи, унижи и превземе. Ще говоря по тема много болезнена и неразбираема за мъжкия пол. Малко феминизъм ще посея сега, внимавайте.

Напоследък много ме интересува тази тема и историята на жените, та имам да предложа на вашето внимание следният филм на английски:

|She is beautiful when she’s angry|

И вижте само какво заглавие! Ако ви интересува – бум! Пускайте и се запознайте с жените извоювали свободата ни и правата ни. Луди, борбени, смели и велики. You go girl!

2015-12-28-1451345696-3530707-464e1e54d65ce275_10520150_920802287946427_620205038_n-xxxlarge

За нашите баби, майки или дори сестри това стихотворение е реалност и сега. Дори за мен и приятелките ми. Чух го във филма и се смях дълго и тъжно на простичките и верни думички:

This is a poem for a woman doing dishes.
This is a poem for a woman doing dishes.
It must be repeated.
It must be repeated,
again and again,
again and again,
because the woman doing dishes
because the woman doing dishes
has trouble hearing
has trouble hearing.

And this is another poem for a woman
cleaning the floor
who cannot hear at all.
Let us have a moment of silence
for a woman who cleans the floor.
And here is one more poem
for the woman at home
with children.
You never see her at night.
Stare at an empty place and imagine her there,
the woman with children
because she cannot be here to speak
for herself,
and listen
to what you think
she might say.

Susan Griffin

И дет’ се вика, запомнете онази реплика от рекламата : Ти не си миялна машина! хихихи

Snapchat

screenshot_1

My new obsession.
Това е новата ми мания и макар, че ОТНОВО съм late to the party супер много ме кефи! За съжаление имам само един приятел, който ми гледа клиповете. Защо нямате Снапчат? Хайде да бъдем приятели в Снап-а!
Защото си правя клипове и сама си ги гледам после. Така не е интересно!
Потърсете ме там:eleezlatanova

Край

Послепис

Морето

Тихо –

както вали.

Тихо –

както боли.

Тихо.

Тихо.

Тихо –

снежинките засипаха сърцето ми.

Сърцето ми, по-пусто от градините

на София, напълно изоставени

от скитници, мечтатели и влюбени

(Умираше засипано сърцето ми.)

И моята носталгия единствено

ме стопляше със детските си хълбоци

и викаше насреща ми: приятелю,

не вярвай, че морето е измислица.

Морето съществува – и достатъчна

е вярата ти в някакво приятелство,

за да израсне бавно пред очите ти.

 

Морето се изправи пред очите ми.

Водата му със гъвкаво движение

се чупеше в кристалите на пясъка.

Дълбоко утаени, цветовете му

очакваха нетърпеливо слънцето.

Изнемощели лягаха делфините

в прегръдките на хладните течения

и сенките им падаха стремително

над рибите… И рибите се плашеха.

И рибите живееха… И някъде

из дъното – сарматско – на душата ми

изплуваха най-смътните ми спомени…

…Хрилете ми изгаряха от въздуха.

И перките ми блъскаха дърветата.

И люспите ми падаха по пясъка

хилядолетия преди сълзите ми…

О, рибите живееха… Не бързайте.

Не тръгвайте по стъпките ни в пясъка.

По стъпките ни към небето – нашата

съдба на ужасени победители…

Не знаете вий колко е мъчително

и колко е опасно – да се връщате

отново към морето си – потресени,

че в себе си морето не намирате.

Морето ни (О, загубо) във себе си

ний първо го убиваме… Не бързайте,

лъчисти вий – нежни, да излизате.

Не знаете вий – откъде ще знаете

жестоката ни нужда да обичаме…

И колко ни е трудно да обичаме

не знаете вий… Мисля си понякога,

че любовта е чувство към морето ни –

бездънното, най-синьото, безкрайното,

в което ний преди сме съществували.

Навярно ни е било много хубаво,

когато непрекъснато сме плували.

И затова след всички перипетии,

които сме преминали – единствено

любовното ни чувство е останало –

ний винаги се влюбваме в някого.

Обичаме ли – носиме телата си

с космическата лекота на рибите.

И откъде е странното мълчание

на влюбените? Откъде е странната

и хармонична пластика – над думите?

(Над думите с които ний отчаяно,

заместихме езика на очите си…)

…Как искаме ний вечно да обичаме,

но толкова е трудно да обичаме –

до края да се радваме на себе си.

Аз няма да говоря за казармите,

парадите, казармите, убийствата –

ще премълча военното безумие,

защото ще умра от отвращение.

Аз ще възпея святото мълчание

на влюбените… Скока им над Думите.

Езика на телата – и в очите им.

Дълбокото им сродство със делфините.

 

Морето се отдръпна пред очите ми.

На дъното му се усмихва лятото.

Случайното докосване на хората

отекваше дълбоко във сърцето ми.

А хората се качваха в трамваите

и влизаха – разменяха си поздрави.

Отърваха с усмивки от косите си,

лицата си, ръцете си, палтата си,

безпомощните люспи на снежинките…

И светеха за Някого очите им.

И светеха за Някого лицата им.

И светеха за Някого ръцете им

тихо –

както вали.

Тихо.

Тихо.

Тихо.

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=188&WorkID=9744&Level=1

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s