Да пееш в любителска група / “СЕНС”

Реших да напиша пост по тази тема, тъй като я чувствам страшно близка до себе си. 12 години от моят живот са преминали в група и смея да твърдя, че съм натрупала доста познания в тази област. Знам, че има много деца и тийнейджъри, които си мечтаят да имат своя група или да участват в такава и този пост е именно за тях.

Можете ли сами да си направите група? Ще ви разкажа какво се случи на мен.

Ще ви разкажа за извървения път накратко и ще се опитам да ви дам съвети, които вие приемете, но правете само това, което чувствате, че е правилно. Все пак времето, в което аз работех с група отдавна е минало и хората сега са много по-различни.

Ще наблегна на работата ми във втората група, защото тогава творяхме и бяхме в нещата много по-осъзнато и въпреки, че в заглавието има думата любителска, мога да твърдя, че правехме всичко възможно да бъдем нещо повече от просто хоби-певци. Ух, че тъпо звучи това! Но много хора започват с тази идея: да е просто хоби.

След като завърших 7 клас и се преместих в гимназия някак вече не можех да се вписвам в тематиката на детската вокална група. Започна да ме хваща срам да пея детските песнички, а и преместването ми в друго училище не позволяваше да бъда така активна в училищна група, тъй като вече не бях ученичка в самото училище.

Заедно с моите приятелки, с които пеехме МНОГО години в ВГ“Калпазани“ заедно решихме, че не можем просто ей така да оставим музиката. Макар, че повечето от тях нямаха намерение да продължават да се занимават сериозно с музика, това не попречи да предложим на нашата учителка да направим втора група подходяща за нашата възраст. Тя веднага се съгласи разбира се.

Така създадохме „Сенс“. Първата ни песен „Прозрачно“ е моята най-най-най-любима песен написана от сестра ми. Тя винаги ще е на сърцето ми и често съм си мислила да я запиша отново. Но, едва ли…

Имаме няколко записани песни с момичетата от „Сенс“, имаме самостоятелни концерти, имаме и едно първо място на конкурс във Варна.

10398482_1052348627704_6629074_n

Работата с група, било то и училищна, било то любителска е от изключително значение за един изпълнител. Дава му много знания и умения, които не могат да бъдат придобити никъде другаде.

Да започнем с най-важното: на сцената си сред приятели, с които сте толкова близки, че самото преживяване придобива много голяма стойност за теб. То се превръща в скъп спомен и разбира се достигнат връх, който може да споделиш с другите. Умението да работиш с други хора е важно не само за изпълнителите, които ще работят с различни музиканти, певци и всякакви хора от тези среди, но и за тези, които в бъдеще ще бъдат учители, аптекари ( хо-хо <3), мениджъри и какво ли още не. Добрия усет и преценка към хората съм придобила благодарение на годините прекарани с тези момичета и нашата учителка.

Това да можеш да споделиш сцената с някой друг, а не постоянно да се самоизтъкваш калява характера и според мен е огромен плюс. Голямото его на сцената може по-скоро да отблъсне публиката и хората, с които ще работиш, отколкото да ти спечели нещо.

Когато пееш/свириш с някой друг винаги имаш подкрепа. Винаги можеш да разчиташ на хората около теб ако нещо се обърка, а нещо може да се обърка постоянно: да ти спре микрофона, да си забравиш текста или партията, да забравиш да влезе на точното място, трудна публика (Здравей, Кюстендил).. и какво ли не още. Ако те замерват с домати, поне ще имаш човек, с когото да споделиш момента, а след време да се смеете заедно. Ако ти падне декор на главата, то ще падне на шест и ще поемете тежестта заедно.

Всичко може да се обърка на сцената, но когато до теб има приятел е по-лесно да овладееш създалата се ситуация. Нима не е така и в живота? Ако имаш прекрасен екип, на който разчиташ всичко се случва с по-голяма лекота и напрежението се разделя по равно.

След като бях приета в НБУ имаше период, в който се чувствах много сама. Липсваха ми моите момичета от „Сенс“.

1

Друго предимство е, това, че се научаваш да пееш партии или да пееш на гласове. Така ги наричаме в групата – 1 глас, 2 глас и т.н. Не мисля, че има нужда да казвам алти, сопрани. Няма защо да си усложняваме живота сега нали? Това е един голям кеф!И сериозно предимство почти навсякъде, където и да пожелаеш да се развиваш музикално. Да можеш да пееш своя глас, докато хората около теб пеят друг развива слуха и музикалността ти като цяло. Това е много полезно ако после се занимаваш с джаз импровизации например. Няма значение дали пееш или свириш на пиано.

Да работиш с хора и да споделяте една цел те възпитава да бъдеш точен, да бъдеш коректен и отговорен към себе си и останалите, а това са желани качества за всяка професия. Така, че музиката помага във всичко! Да не говорим за това, че дори да нямате намерение да правите от детето си музикант, то групата ще му даде едно поле за изява, в което да може да разива въображението си, да танцува, да се забавлява, да твори. А това е важно за ВСЕКИ ЕДИН ОТ НАС, независимо на каква възраст сме. Сигурна съм, че за много хора преминали през школата на вокална или друга група, най-хубавия и ефикасен начин да разтоварят след тежък ден е да си пуснат любима песен и просто да подивеят и повикат малко на нея. А може и да си поплачат. После се чувстваш пречистен.

Да можеш да изразяваш себе си на всяка възраст е страшно важно. Задържаните емоции предизвикват здравословни проблеми и проблеми с общуването, но една песен, която да споделиш с приятел винаги е добър начин да се разтовариш.

Значи дори е здравословно!

Единственият ми съвет за тези, които започват сега или имат своя група, или вече са в група – ценете времето прекрасно с вашите приятели на сцената, поставайте тях преди себе си, не бъдете егоисти. Имате цял живот да бъдете такива. Имате достатъчно време, в което да се доказвате като единица, да изкарвате пари, да имате големи къщи и хубави дрехи. Докато живота не ви накара да смените пак позицията и не станете родители.

Ако искате да бъдете в група трябва да можете да понасяте отговорност към себе си, но и към другите. Личното ви представяне зависи от тези до вас или зад вас и обратното. А имате и отговорност към този, който е зад сцената и дава всичките си знания за вас. Вашият ръководител. А ако изложите него? Тогава е по-неприятно. Защото вярвайте ми вашите ръководители могат по -добре от вас. Вашите учители могат по -добре от вас. Те просто са направили крачка назад и дават възможност благодарение на техните знания вие да успявате.

Друго, което мога да ви посъветвам е да избирате идолите си не по известност и по талант, а по-поведение. Егоцентризъм и високо самочувствие без покритие. На кого са нужни? Опияняване от известността и самозабрава. Какво ще ви научат? Известността? Колко ще ви струва? Заради музиката ли го правите или заради публиката? Трябва да е заради вас и вашата потребност от музика.

10398482_1052349147717_305266_n

Отговорете си на въпросите, защото крачката от любителското към професионалното не е много малка, но сякаш е на .. две крачки. Каквото и да правите не бъдете посредствени. Тези, които ще дойдат да ви гледат не заслужават неподготвеност. Правете репетиции, учете нови и нови неща, ходете на солфеж или на уроци по пеене. Какво като е любителско? Не посягайте към изкуството по грешните причини. Винаги влагайте сърце.

Малко отклонение…

След толкова много години, откакто вече не пея в „Сенс“, с натрупания опит и знания, с огромна увереност реших, че мога да възродя групата и да намеря точно толкова талантливи, точно толкова отдадени момичета, които да водя. И намерих. Те си ме чакаха.Влязох в това начинание с ентусиазъм, но излязох разрушена и ограбена. Но толкова помъдряла, ах, колко помъдряла излязох. С широко отворени очи. Без заблуди. Порастнах.

След една година упорит труд осъзнах, че старото не може да се върне и това, което бяхме ние (Сенс 1) не може да се повтори. Опитах се да бъда преподавател само на 23 години, разбирайки перфектно какво е да си от другата страна, мислейки, че можа да подобря нещата.Да направя „Сенс“ 2. Как бих могла!? Как да подобря нещо, което за времето си беше идеално. Магията си е магия и тя се случва между хората. Не става на сила. Това е още едно предупреждение, че трябва да гледаме напред и да се опитваме да сътворяваме нови неща, защото старите вече не работят. Или са нечий друг път.

Ние – Стани, Жаки, Снежка, Криси , Гери и аз …не чак толкова пеещи, с най-обикновени дрехи, без грим, без самочувствие, без увереност а само с любов към музиката и с любов към нашето приятелство постигнахме много повече, отколкото аз, с всичките възможности, които дава съвременния живот.

Може би не успях като преподавател? Но не успях ли?

971132_493084470740168_780653773_n

Сега, когато малко се отдръпнах от преподаването виждам, че това не е за мен. Да, мога да преподавам много добре, но само на хора, които идват при мен с нагласата да поставят музиката на първо място. Не можеш да дадеш нищо …на никого на сила.

Гледайки моите „Сенс“ 2 си казвах: „О, колко много можехте да постигнете!“ Но дори и със знанието ми, че могат.. как да накараш на сила, някой да разгърне потенциала си! На сила не става. Трябва сам.

Сега знам толкова много, мога толкова повече от преди, а колко ми остава да науча само! Мислех, че ще успея в ролята на ръководител да направя едни малки пеещи машинки, които съвсем нямаше да приличат на нас. Ние нямахме това, което имат групите сега. Бяхме една от първите момичешки групи с авторски песни. Нямахме пари за хубави дрехи. За нас записите бяха празник, а да чуем готовата песен… нямаше такова вълнение. След концерт ако се бяхме „изложили“ умирахме от срам и яд, а когато получавахме аплодисменти бяхме горди, защото знаехме колко труд сме положили. Но сега повечето хора не са такива. Сега правиш нещо, за да получиш нещо. Ние не чакахме да получим. Просто давахме и давахме и давахме пеейки. Давахме на душите си.

Включвам тези размишления тъй като да пея в група, да бъда част група ми даде възможността да сменя ролята и да успея да преподавам. Не си бях представяла, че ще успея. Да, успях.

Благодарна съм на тези момичета, с които бяхме заедно толкова години, че ми дадоха увереността да продължа напред, да пея, да не се отказвам. Благодарна съм, че участието ми в любителска поп група ми помогна да напиша дипломната си работа и да изкарам 6!

Успях да опозная нова страна в себе си – да давам знания на другите и това да ми доставя удоволствие.

Виждате ли колко много неща може да научите! Така, че още ли се чудите? Направете си група, пейте. Бъдете. Заедно. Хубаво е!

10398482_1052357907936_5474002_n

До сега не съм поствала никъде музика от “онова време”, но ето тук може да чуете какво пеехме като тийнове 🙂

ЕЛЕ ❤

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s