Малките и големите

Здравейте, приятели!

Продължавам с още един специален пост, в който ще се опитам да предам емоциите от концерта по случай 20 годишнината на ВГ „Калпазани“ гр. Кюстендил. Усещането да бъдеш част от сплотен колектив, с който имате нещо, което ви обединява, а в нашия случай – приятелството и музиката е невероятно.
Както каза нашата ръководителка в предния пост, не е нужно едно дете да е следващата Крисия, за да участва в такава група. Децата обичат да пеят, да танцуват, да се забавляват, а не само да ходят на уроци по математика… За това и ние големите и вече пораснали калпазани така емоционално преживяваме срещата си след толкова време. Защото беше ХУБАВО!

Искам да постоим заедно още малко на тази гара!
Искам да попеем още малко калпазански песни!

Започвам с тази снимка на мен и госпожа Александрова. Пеем вечната песен на Тодор Колев „Малките и големите“ в Пловдив. Песента изпълнявахме и на концерта на 29 Април – две големи калпазанки и две мънички, талантливи цветенца. 67932_558108874237727_782335531_nТолкова много истории се крият зад нашите песни.. Ще оставя останалите да ви разкажат още …

<<<>>>

11185639_953183501366678_1731058078_n– Разкажи малко за себе си.

– Казвам се Теодор Христов и съм на 21 години. В момента съм студент в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов” в класа на профeсор Стефан Данаилов.

Концерта вече мина, доволен ли си? Как се почувства отново на сцена заедно с останалите големи калпазанчета? Какви емоции имаше?

– Както се казва винаги може и по- добре, но смятам, че си изпълнихме задачата екипно, а и публиката ни хареса, което е едно от най- важните неща. Като човек, който вече гледа малко по- професионално на нещата, смятам, че концерта мина добре, имайки предвид малкото репетиции и невъзможността да се съберем за по- дълго време. Много ми беше приятно, че отново се събрахме и малки и големи “калпазани”, забавлявахме се и се върнахме към детството си, което, така или иначе сме изживели заедно. И плакахме и се смяхме. Изкарах си страхотно, дано и емоциите на другите са такива.

– Според теб наученото в групата помага ли ти в това, с което се заминаваш в момента?
-Страшно много съм благодарен на нашата преподавателка Лили Александрова за цялото внимание, което е отделила на всички нас, когато сме били малки. Това, което ми направи силно впечатление е, че и днес тя продължава да работи със същия хъс и усмивка, както е било и с нас. Смело мога да твърдя, че моята любов към сцената се заражда именно във ВГ “Калпазани”.

-Разкажи ни някой ярък спомен от времето, в което пееше в „Калпазани“.

-Толкова ми става мило, когато си спомня за всички тези пътувания и концерти. Времето спираше, а усмивките не слизаха от лицата ни. Спомените никой не може да ни ги отнеме, а групата има много такива- всички заедно! Нямам любими моменти, всичко беше като в приказка, а концерта показа, че тази приказка продължава и до днес!

<<<>>>

1064658_619004334790507_334914336_oКристина Йорданова , Финанси в УНСС, 4-ти курс:

“Не осъзнавах колко време е минало докато не се видях във филмчето в началото на концерта. Та аз имам чувството, че тези емоции, това цялото нещо, свързано с групата и с музиката никога не е приключвало, все едно вчера сме били на концерт отново заедно, пред публика в любимия ни театър. Усещането беше незабравимо, дори нямах време за носталгия. Че нали знаете, когато нещо е толкова ценно за вас и гледате да изживеете всяка секунда от него, не усещате как минава времето. ..а то наистина минава. Но не и за нас. Осъзнах също, когато се събрахме след това да отпразнуваме юбилея, какво голямо нещо сме изградили всички ние – колко много спомени и приятни изживявания сме имали заедно и продължаваме да имаме, какво прекрасно детство сме имали, а сега вече сме си като семейство. Винаги ще обичам това мое семейство!”


<<<>>>

11210347_1120010731348257_25311381_n

“Денят 29.04.2015г. ще бъде запомнен от мен като ден от спомените на моето щастливо начало. Аз си ги върнах за едно денонощие. Благодарение на отдадеността на вокалният ни педагог – Лили Александрова, която освен своето време, раздаваше и сърцето си на всеки един от нас по равно цели 20 години. Затова и може би детската ми душа остана в “Калпазани”, заедно с всички онези поели отдавна по пътя си хора – Ели, Криси, Снежето, Стани, Жаки, Мишето, Теди, Алекс, Калоян, Сашето и всички останали калпазани. Love them.. “

Гергана, 23 години, учила Социални дейности в областта на трудовата заетост в Софийски Университет, работи в международна агенция за подбор на персонал;

<<<>>>

11185645_10206651409313203_1921343264_n“С нетърпение очаквахме концерта,за да се забавляваме отново всички заедно! Щастливи сме,че имахме възможността да се качим пак на сцената и да събудим спомени от незабравимото ни калпазанско детство!”

/Станимира и Снежана Стоименови, 25 и 23 години, Медицински Университет гр, Пловдив;/

11012939_1027113083996885_2456246371134223134_n

“Юбилейния концерт на ВГ “Калпазани” беше незабравимо преживяване. Всичко беше наистина чудесно. Чувството да бъдеш част от нещо толкова голямо,продължило толкова много време,е наистина неописуемо. ВГ”Калпазани”, заедно с г-жа Лили Александрова, завинаги ще останат част от мен и ще си спомням за тях с усмивка.”

Калоян Средов, ученик в ПМГ “Проф. Емануил Иванов”, гр, Кюстендил, 17 години;

1466065_10202517269473687_841662289_n

“Аз съм един от малкото възпитаници на ВГ Калпазани, които на са учили в 6 ОУ, но за сметка на това пък училищито и кабинетът по музика се превърнаха в мой втори дом. Чувството да се върнеш в миналото и да стъпиш отново на сцената за мен имаше вкус на лъжичка мед с канела – едновременно сладко от спомените и текущия момент, но и леко горчиво, за това че продължава само една вечер. Благодаря на “гуспойцата” и цялата група мои калпазански приятели, че оставиха отпечатък върху мен и продължават да го правят”

Алекс Средов, 23 години, завършил Design for Digital Media в University of Hull;

296925_1981086129413_115563692_n

Жаклин Мандилова:

“Мен лично този концерт ми донесе много приятни емоции,припомни ми колко задружни бяхме, какво е вълнението преди концерт, как всеки дава всичко от себе си, за да се получи нещо цяло, завършено и хубаво. Беше ми интересно да видя всички пораснали калпазани, хора, които не съм виждала от години и в същото време осъзнах, че сме си почти същите, всички помним песните, всяка стъпка от хореографиите и се забавляваме заедно отново. За мен: На 24 години съм, живея и уча в София.В момента завършвам фармация в МУ София, в момента правя преддипломния си стаж и работя по специалността.”

…………

11208882_10204223435170086_1422788797_n“Беше същото. Ние, песните, танците, залата, дъхът на публиката в залата, прожекторите, които правят усмивката ти по-голяма, тръпката преди да чуеш първите секунди от песента… Същото, но няколко години по-късно. И какво пък толкова? С гордост разбрахме, че сме предали всичко на достойни дечица! Талантливи и усмихнати! Истинско щастие бе за мен да бъда с всички вас на тази калпазанска сцена и да бъда повече от себе си за 2 часа. Да забравя всичките си тревоги и проблеми, да пътувам през годините и да се забавлявам от сърце! Малки и големи калпазанчета, вие винаги ще бъдете вдъхновението ми да стоя гордо на сцена. Благодаря ви за всичко! Най-много благодаря на моята малка, вечна звезда – Лили. Защото ме научи да бъда артист.

Името ми е Мишел Мандилова. На 19 години съм. Имам по-голяма сестра – Жаки, която също калпазанче.
Завърших Национално музикално училище “Любомир Пипков” с поп и джаз пеене, което и преподавам на малки дечица. В момента уча актьорско майсторство и се наслаждавам на сцената по всички възможни начини. ”

/ https://www.facebook.com/musicofmishel?pnref=lhc /

<<<>>>

Александра Васева, 19 години;

10390056_1438432019741381_6016472711727949575_n

“За мен беше голямо удоволствие да се срещна със старите калпазанчета, за да попеем отново заедно и да видя, че почти нищо не се е променило откакто се разделихме с г-жа Александрова и всеки пое по своя път. Голямо удоволствие беше също да гледам как целият учителски колектив работи заедно и се подкрепя, за да направи нещо, което да радва не само нас – вече порасналите деца, а и всички хора.”

Веднъж те попитах за какво мислиш, а ти ми каза:

Не зная. Вятърът отвява мислите ми като калинки.

Тогава аз вдигнах ръка, хванах една мисъл и я затворих в шепата си като кибритенa кутийка. Долепих ухо и чух гласа на затворената калинка:

Не искам да си отиваш!”

Усмихни се. Какво, че ще си отиде? На далечен път заминават жерави, но ще се върнат. Зад червените къщи изчезна слънцето, но ще се върне.

        – И влаковете се завръщат, нали?

        – И хората. Какво са разстоянията метър и километър? Има очи, които виждат през високите планини. Има мисли, които летят над безкрайните равнини.

Има хора, които никога не се разделят.

       – Усмихни се!

ИМА ХОРА, КОИТО НИКОГА НЕ СЕ РАЗДЕЛЯТ!

11182161_952381304780231_5852173480336659852_n

Еле

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s