„Предразсъдъци в пеенето” Part 1

chase_sing
Този термин си го измислих докато работех с първата ми ученичка Симона. Тя имаше тежката задача да пропее поп музика, след като 10 години е пяла само народна музика. Сега няма да обръщаме внимание на разликите между едното и другото пеене(това е обширна тема), но ще ви спомена други неща, които с нея успешно поправихме в процеса на работа. Работихме цяла година заедно, но смятам, че заслугата си е изцяло нейна, тъй като 3-4 часа месечно са крайно недостатъчни ако искаш да имаш реален напредък. Самостоятелната работа е 80% от успеха.

Защо използвам точно тази дума предразсъдък? В тълковния речник пише: „Траен, привичен лъжлив възглед.” Смятам, че навлизайки в новия стил, тя си беше изградила доста подобни лъжливи възгледи за много неща.
Например с ниските тонове. Тя стигаше до някакъв нисък тон, който принципно в упражнения пее, но в песен се спираше и казваше „Не мога да го направя!”. Слагаше някаква вътрешна преграда между себе си и този тон и просто нямаше начин да я накарам да го изпее. Дори не искаше да се опита. Както в живота, така и в пеенето психическата и емоционална нагласа е от изключително значение. Когато кажеш не мога, без да си пробвал. Когато срещнеш някаква трудност и нещо не се получи от първия път автоматично този еднократен провал става навик, а после възглед, а после…..предразсъдък. И това, което прави за теб този вътрешен стоп е да те ограничава. Няма песен без нито един нисък тон!
Друг проблем беше т.н фалцет. Сега чела съм и съм чувала, че такова животно като женски фалцет няма, но няма и да се впускам в сериозни проучвания по въпроса, тъй като понятието е удобно и ясно за нас момичетата и ще си го ползвам дори да не е правилно.
Според нея да пееш на фалцет е ужасно. Или поне когато тя го прави. А затормозеното, стегнато, вдървено гърло и челюст от народното пеене, нямат място в поп музиката(освен за някакъв ефект),а за джаза пък съвсем. Трябваше по някакъв начин да я накарам да освободи гърлото си от тежката задача да изпълнява 90 % от цялата работа и да почне да променя малко начина на звукоизвличане.
Смятам, че човек сам избира как да пее и дали да ползва дадено нещо, но специално в упражненията, които съм правила в университета заедно с моя преподавател ако не можеш (или не искаш, тъпо ти е, не ти харесва) да „обърнеш гласа” според мен няма как да направиш упражнението като хората. Поне при мен беше така. Аз обичам да си ползвам тази техника често. Не прибягвам до яко крещене и предпочитам да си щадя гласните струни. За това съм „ЗА” фалцета и по-лекото пеене и исках да и покажа как добре може да звучи гласа й АКО СЕ СЪГЛАСИ да пробва.
Когато имаш знанията и информацията можеш да прецениш дали да ползваш дадено нещо, дали то ти върши работа и е правилно за теб. После решаваш дали да го правиш. Може Симона никога да не ползва фалцет, но поне има знанията за него и ако и потрябва знае как да го направи.

Смятам, че специално тези два предразсъдъка за гласа и разрушихме. След време тя свободно си ползваше и фалцет, а в добавка научи джаз песента „Lover man”, в която има доста низини и се получи чудесно!

Предразсъдъци на обществото ни за пеенето:

Един от най-навлезлите стереотипи е, че колкото повече викаш, толкова по-добър певец си. Може половината песен да си я проспал, но високия тон накрая прави изпълнението ти невероятно. Е да, ама не. Ако можеш да викаш-викай си, но не забравяйте, че песента е стих, приказка. Ще ти бъде ли интересно да чуеш само епичния край на историята, но да не знаеш какво се е случило в предните глави?
Къде е куплета, къде е смисъла? Не може директно да скочиш на репризата, а да изпуснеш разработката и изложението. Или пък можеш.
В България липсва мисъл при изграждане на дадена песен. Или поне във форматите, които дават по телевизията. Публиката свиква на едно звучене и край. Няма място за останалите. Има само за „креслите”.

А какви са вашите лъжливи възгледи за самите вас?
Сещате ли се за друг подобен в БГ?

Advertisements

3 thoughts on “„Предразсъдъци в пеенето” Part 1

  1. Сега нали знаеш, че ще се появи някой и ще ти каже….. ти не викаш, защото не можеш! Според мен не може да се ограничим всички в един тип, естествено е че ще има и “викащи” и “тихи” и онези със силен “филинг”. Според мен най-важно е да откиеш, кое от всичко е най-добро за теб и работи най правилно,ако това всеки един изпълнител разбере, вероятно , няма да има граници 🙂

  2. Съгласна съм Рали.Точно това имам предвид.Пък ние с теб правим разлика между викащи и яко пеещи.Който може нека вика!Но все пак малко вкус да има в цялата работа!

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s