My story

556163_323867034328580_961249815_nScreenshot_1

Започвам от самото начало… Преди 19 години..
Първата ми изява беше в детската градина под натиска на моята строга учителка по музика Соня Сотирова.Казвам натиск понеже бях много срамежлива и не исках да пея пред никого!Умирах от срам.Но на нея нямаше как да откажа.Добре,че тя беше много настоятелна.Та в детската градина на едно коледно тържество беше първото ми появяване пред хора. Не си спомням как съм се представила или какво съм пяла(а може би си спомням, но не искам да кажа).Помня обаче червената рокля, косата ми прибрана на кок, но самото усещане от пеенето не помня. Знам само, че след този ден в малката ми главица се зароди желанието да стана певица.Това желание се превърна в мечта.Макар и толкова малка знаех, че това е моето призвание-да пея.Каква щастливка само!Да знам каква е съдбата ми преди да съм станала на седем, а? Не съм се съмнявала в това дори за миг.Точно по тази причина моите родители не се намесиха никога, не ми повлияха, не ме отказаха, а напротив-винаги ме подкрепяха!
Когато бях вече 8 годишна в училище се зароди идея да се създаде вокална група. По това време проблема със срама не беше отшумял, а напротив. Бях си все така срамежлива и затворена.Никой не предполагаше какво ще се случи тогава с тази училищна група.През следващите 10 години тя се превърна в една от най-добрите детски вокални групи в Кюстендил. 1375307_558108737571074_1985217561_n
Никой не подозираше, че тогава това ще се случи. Това беше просто една група без име. Там започнаха първите ми изяви. Във ВГ ”Калпазани”!
Групата е сформирана през 1995 година от учителката по музика Лилия Александрова.
Първата награда на вокалната група е от Националния център за обществено здраве за авторската песен “Хазарт”, която участва в международния конкурс по проблемите на СПИН, организиран от Американската фондация “ЮНЕЙЦ”.
Този успех ни амбицира и с много усилия се появи първият ни самостоятелен албум ”Мечта”. Той съдържа 12 песни, както и модерна преработка на народна песен със съвременно звучене.
Първият фестивал, на който групата участва е “Малките големи звезди” в Пловдив, на който станахме лауреати. Две поредни години “Калпазаните” са специални гости на фестивала, изнасяки прекрасни концерти в стария град – Небет тепе.67932_558108874237727_782335531_n
През 2001 година се появява и вторият самостоятелен албум ”Купон в Конго”, който се радва на голям успех сред младата публика. Песните отново са написани от същия екип подготвил и първия албум.
Същата година БНТ прави два клипа на песните “Милион чудеса” и “Хазарт” излъчени на 24 май по БНТ.
2002 година е различна за вокалната група. Децата приемат предизвикателството да изяват себе си като актьори, подготвяйки мюзикъла “Бременските калпазани”.Моя милост в ролята на принцесата.
Последва участие в Македония по случай Международния ден учителя – 5 ноември.
През 2003 г. вокалната група подготви 5 песни, с които се яви на предварително прослушване в Благоевград за Националния конкурс за детска песен “Златният петел”. Омайвайки журито с прекрасно изпълнение на живо на народната песен “Брала Ружа” в нов модерен вариант, грабнахме първото място, което ни даде право на участие във фестивала в Габрово.
Безспорно успешна беше 2003 година – през октомври вокалната група замина за Гърция. Получихме специална покана от Сдружението за балканско сътрудничество за участие в концерт по случай Олимпийските игри в Атина –2004 година. Пет дни в Гърция, запознавайки се с 11 други състава от Балканския полуостров. Днес те слушат нашите песни от диска, събрал най-хубавите ни изпълнения от двата албума.
Следва участие на фестивала “Орфей” в Италия.Това е международна инициатива за представяне на България в Европа.
2625_1052355187868_4155451_n
2625_1052353747832_788385_n
През 2009 участвахме на международен детски лагер в Канакале, Турция. Специално за този лагер представихме труската песен “Dur-dur” с български текст написан от мен.Песента е кавър на известната турска женска формация “Hepsi” и пожъна голям успех в наше изпълнение.
kalpaz2
В самото начало не общувах с децата в групата. Бях прекалено малка. Ходех на репетиция когато нямаше никой и си учех солата. Не участвах в общите изпълнения, не танцувах заедно с останалите. Но пък бях много сериозна и дисциплинирана.Излизах на сцената, пеех си песента се скривах след това.Дори ме качваха на стол, за да достигна до микрофона когато ходихме на записи.. да, наистина бях много малка. Една от първите ми песни, които записах по това време(качена на стол) беше „O sole mio”.Първата песен, която изпях на голяма сцена бе “Кой направил е цветята” в кино Владимир Заимов.Тогава угасна тока в цялата зала.Всички очакваха,че ще почна да плача на сцената в тъмното.Обаче не се получи така.Стоях и уверено чаках да пуснат музиката.Професионалист!
Докато групата в училище работеше и натрупваше изяви и концерти, аз пеех и на друго място. Във един вече утвърден състав- „Тип-топ”.196540_10150118732753339_7203164_n

http://www.youtube.com/watch?v=wMRZcI7Qrtk / тук съм, ще ме познаете ли?/

Вокален састав “Тип-Топ” е съэдаден преэ 1984 година ог господин Иван Стойнев в град Кюстендил. Смятам, че този състав е постигнал страшно много успехи и е дал много за развитието на детската песен.С вокален състав “Тип-топ” записах за първи път в професионалното звукозаписно студио в НДК през 1999.Там аз за първи път видях ескалатори!
Това ми беше по-интересно от студиото и факта,че бях солист на четири песни на различни езици-български,италиански,сръбски и македонски.
С този състав участвах в Коледен концерт, заедно с много от звездите на България в Зала 1 на НДК.Това ще остане един от незабравимите ми спомени.
От времето, което прекарах в тази група, което е три години, помня най-вече децата и приятелите ми!Както и песните.Аз бях голям фен и ги знаех всичките преди да се явя на прослушване за състава.
В един момент се наложи да избера в кой състав да продължа да пея. Не можеше да съм солист и на двете места.Избрах си „Калпазани”. Сама реших да остана там. Въпреки, че нямах много приятели- имах най-прекрасната ръководителка. Избрах си да остана с нея.
В 8 клас се зароди идеята ми да направим една тийнейджърска поп-формация заедно с порасналите калпазанки. Такава група нямаше в града.
Шест момичета от „Калпазани” преминахме в чисто нов състав – „Sense”. Мисля, че това бяха най-хубавите години от живота ми. Не си спомням проблеми, не си спомням терзаният.Всички бяхме толкова вдъхновени.Измисляхме си хореографии,учехме песни,правехме си костюми.Бяхме във вихъра си! Спомням си пътуванията ни. Спомням си репетициите около пианото.Как обичахме да пеем около него…Шестте.
546904_323866204328663_322445278_n
2625_1052348707706_1117753_n
Спомням си как викахме като луди, когато разбрахме, че сме станали първи на фестивала „Морски звезди” в гр.Варна! Аз спечелих трето място за индивидуално изпълнение. Първата ми награда. Спомням си Гърция и Италия. И концерта ни в Македония, където се почувствахме като звезди! Бяхме толкова задружни. Успяхме за петте години да направим 6 авторски поп песни, които аз написах. Успях да напиша много текстове, сценарии, да направим телевизионно предаване, да снимаме един клип и да организираме самостоятелен концерт.
Времето прекарано във вокалните групи ми помогна да развия много полезни качества, които са ми в помощ и в личните и в професионалните ми отношения с хората.Решението ми да започна да преподавам и да бъда ръкводител е резултат на влиянието на тази среда върху мен.
Тази година завърших НБУ със специалност Поп и джаз пеене в класа на д-р Илиян Парасков.Аз съм много горда със себе си, тъй като успях да сбъдна мечтата си! През тези четири години научих много неща не само за пеенето,но и за себе си и за това, което искам и търся.
Благодарение на университета се докоснах до най-прекрасните клубни сцени в България.Успях да пея на сцена с невероятни музиканти Ангел Заберски-син, Стоян Янкулов-Стунджи, Теодор Петков-Тото и още много други. Това е ценен опит за мен.В бъдеще се надявам да имам възможността да пея отново на тези места. От цял живот пеене в група изведнъж станах самостоятелен изпълнител. И станах певица. 28447_1362875150673_1626817_n
В този период се случиха много хубави неща за мен. Успях да осъщества идеята си да направя самостоятелен концерт.Той се състоя на 10 Септември 2012 годинв Стримон Спа клуб в Кюстендил.
Съвместно с моя колега Боги Манев направихме две авторски парчета “Тръгнах напред” и “What really matters”, а на второто заснехме клип,който беше представен в интерент пространството.Нашият първи клип! Без никакви средства и помощ- сами.
548599_329184230463527_1598825478_n
526314_400694833312466_1609995253_n
Участвах в джаз мюзикъла „Вълкът и седемте козлета” на Александър Владигеров заедно с моите колеги от Нов български университет. Мюзикълът имаше голям успех и се игра десетки пъти на сцената на университетския тетаър.Той беше представен и на сцената на Старозагорската опера пред пълна зала през 2012 година и се игра още около 10 пъти в София.Покрай ролята ми на малкото козле успях да разбера какво значи репетиция.Часове наред пеене, актьорска игра, танци, отговорна и сериозна работа в екип.Да бъда поставена в тази нова обстановка беше изключително ценен опит за мен.Придобих много полезни умения и знания, които използвам и до днес при всяко излзиане на сцена и по време на уроците ми по пеене.
554231_323867784328505_561893048_n
77170_1555865615314_8013727_n
Последната година успях да напиша и защитя дипломната си работа на тема „Работа с любителска поп група”, която създадох върху опита и преживяванията ми с вокална група „Сенс”, на които бях ръководител за една година. Времето, което отделих, за да напиша този труд беше много ползотворно.Зарових нос в книгите на професори и педагози,прочетох различни гледни точки относно пеенето,преподаването и певческата професия.Открих много нови неща, затвърдих някои мои знания и разруших грешни представи по някои теми.Дори четох медицинска литература, за да разбера повече за моят инструмент-гласа ми. 1378148_545441715504443_2073803808_n
Създаването на тази група бе много рискована стъпка за мен. За първи път попаднах от другата страна- тази на ръководителя. Сблъсках се с много проблеми и препятствия от различно естество. Да работиш с подрастващи е голямо предизвикателство и аз дадох всичко от себе си, за да върви работата. Тази една година беше най-полезната и поучителна в моя живот.Все пак отрких нови неща за себе си и разбрах,че да бъда преподавател е нещо, с което бих желала да се занимавам в бъдеще.
581225_10200490372400577_144626201_n
945323_557352954315541_1316182403_n
Какво следва сега?Не знам.Може би един успешен блог.
<a 398922_323867190995231_683616802_n

Advertisements

One thought on “My story

  1. Pingback: Коледа 2014! | ele zlatanova

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s